Едни от най-интересните архетипи, за които говори Юнг са тези на Анимата и Анимуса. Анима и Анимус се отнасят до вътрешния ни живот и света на душата. Душата, не в смисъл на нещо метафизично, което живее отвъд физическото ни съществуване, а като вътрешната сила, която ни оживява. Във времето, в което Юнг въвежда идеята за Анима и Анимус ролите на половете са били по-традиционно обособени и ясно разграничими. По тази причина някои от идеите му може да не са напълно приложими сега, но въпреки това имат своята стойност. Психиката носи както мъжкото, така и женското и по същество е андрогинна, независимо от пола на човек. Обикновено личността и персоната възприемат ролята, която съответства на пола и това се случва естествено. Жените приемат женска роля и персона, а мъжете - мъжка. Психиката компенсира андрогинността във вътрешния свят на човека чрез контрасексуалност. Жените имат контрасексуалност, която е мъжка по природа и се нарича Анимус. Мъжете имат контрасексуалност, която е женска по природа и се нарича Анима. Анимусът изпълнява рационална функция за жената, а Анимата изпълнява ирационална функция за мъжа. Контрасексуалността в жената е мъжка и управлява рационалното й мислене, а това наричаме Анимус. Контрасексуалността в мъжа е женска и управлява ирационалните чувства, а това наричаме Анима. Ролята на Анима и Анимус се отнася до:

• Свързаност - способността ни да се свързваме като цялостни човешки същества с околните и заобикалящия свят. За да има баланс между сърцето и ума, психиката разчита на контрасексуалността да компенсира за естествената едностранчивост на личността.

• Оживяване или Дух - Анимата и Анимусът играят значителна роля в определянето на най-съкровените ни мисли и чувства по отношение на живота ни. Тук става въпрос за духът, който носим и това, което другите усещат, когато общуват с нас.

• Мост между личното и колективното несъзнавано - Анимата и Анимусът са капацитет, от който черпим вдъхновяващи, креативни и интуитивни образи, произлизащи от вътрешния свят, който е трансперсонален.

Това са някои от по-фундаменталните роли на душата и това как тя оперира, когато функционира по подходящ начин. Според Юнг неврозите са проявление на изместен душевен живот. Важно е да се отбележи, че арехетипите на Мнимата и Анимуса надхвърлят психиката на индивида. Идеята за трансперсонална психична структура, която надхвърля индивида е една от идеите с най-голям принос на Юнг по отношение на дълбочината в психотерапията. Архетипът е нещо универсално, което е общо за всички човешки същества и се проявява в множество индивидуални психики. Затова, освен че Анимата и Анимусът са персонално обагрени във всеки човек, те също носят архетипен или трансперсонален компонент. Според Юнг още преди раждането децата притежават психичен капацитет за тези латентни архетипи. При нормални обстоятелства мъжкото и женското ще бъдат моделирани според първия им отпечатък в живота на детето - чрез майката и бащата. В случай на отсъстващ родител, детето ще базира първоначалните архетипни краски на сурогатна родителска фигура. Обикновено това ще бъдат по-възрастен мъж или жена, с които детето може да се свърже като заместители на родителя, за да запълни празнината от липсващата родителска фигура. Родителската връзка е първият и основен отпечатък на Анимата и Анимуса. Въпреки че не е единственото нещо, което влияе и контрасексуалният Аз се развива с времето също чрез зрелите връзки с противоположния пол, родителската връзка все пак има най-голямо влияние. Една от разграничаващите характеристики на Анима и Анимус, които Юнг идентифицира е, че Анимусът е по-скоро многоизмерен, докато Анимата е едностранна във външния и вътрешния свят на човека. С други думи, мъж по-скоро ще проектира Анимата си само върху една жена в определен момент, а жената често ще проектира Анимуса си повече от веднъж през живота си. Анимусът принципно е базиран на образа, който момиченцето е възприело по отношение на баща си и се развива с времето чрез романтичните връзки. Архетипни примери за Анимус в различни стадии от развитието биха могли да бъдат:

• Несъзнавано примитивен, но физически витален и мъжествен.

• “Бунтар без кауза”, чиято мъжка енергия няма насоченост.

• Благ и учтив, откликващ на света и готов да помогне.

• Интегрирана мъжка енергия, сила и креативност, но по-андрогинен.

• Интегрирана и еволюирала мъжка енергия, олицетворение на светските ценности в най-висшата им форма.

• Мъжкото, което добавя и духовния елемент и надхвърля светското без да го отрича.

• Съзнателно духовно въплъщение на мъжкото, което напълно надхвърля несъзнаваната мъжка енергия. Когато Анимусът е интегриран в здравата женска психика, обикновено в резултат виждаме качества като добра способност за рационално и логическо мислене, способност за ясно и безпристрастно мислене, съзидателна способност чрез усилия и постоянство, стабилен вътрешен център, здрава и силна персона, знание и креативно мислене, както и способност за решаване на проблеми. Ако Анимусът е изместен или претоварва женската психика, може да се наблюдават симптоми като всезнаене, тормоз върху околните, садизъм, свръхконтрол и неспособност за създаване и поддържане на значими връзки. Анимата се базира на образа, който момченцето е придобило чрез майка си и също еволюира с течение на времето чрез бъдещите романтични взаимоотношения. Архетипни примери за Анима в различни стадии от развитието биха могли да бъдат:

• Девственицата или пресексуалната женственост.

• Напълно разгърнатата в сексуален план дива.

• Зрялата, женствена и подкрепяща съпруга, майка и възпитателка.

• Силна, интуитивна с лидерска ориентация, като женствеността е пожертвана донякъде.

• Силна лидерска роля, но женствена.

• Еволюирала женственост, въплъщение на духовното, надхвърляща женския архетип, но свързана със света. Когато Анимата е интегрирана в здравата мъжка психика, често наблюдаваме качества като способност за себеподхранване, грижа и любов към себе си, креативно вдъхновение, стабилен вътрешен център и способност за удържане на вътрешния свят, емпатия, способност за преценки отвъд чистата рационалност, достъп до чувствата и емоциите, добри умения за свързване с околните. Ако Анимата е изместена, симптомите, които може да се проявяват са неспособност за удържане, непрестанно търсене на утвърждение отвън, липса на емпатия, резки промени в настроението, раздразнителност, слаба свързаност с околните и опити да се изолира партньора, когато има връзка, мазохизъм, алчност, егоцентризъм. Обикновено в модела на Юнг първо се започва работа по интеграция на сянката, която има по-силно изразен персонален компонент от Анимата и Анимуса, които са архетипни по природа. Когато сянката е интегрирана до задоволителна степен, може да се предприемат различни подходи за работа с Анима/Анимус, които варират от човек до човек. Анима/Анимус може да се изследва чрез терапия с аналитик, където самото съдържания на живота на анализирания може да даде много информация. Работа със сънищата също води до прогрес, тъй като архетипът се проявява там, често под формата на човек от срещуположния пол. Образът на архетипа може да бъде достигнат чрез рефлексия, като се търсят качества, които присъстват в различните връзки със срещуположния пол - от родител, брат/сестра, учител до партньорски взаимоотношения. Архетипът може да бъде интегриран и чрез зрелите и трайни връзки с човек от срещуположния пол. Често това е именно брака, където човек се свързва с образа на душата.