🧠 Използваме само 10% от мозъка си

Много хора вярват, че 90% от мозъка ни не работи или не се използва. Това вероятно е най-разпространеният мит по отношение на психологията. В действителност невроизобразителните методи като ЯМР и ПЕТ показват, че буквално всички дялове от мозъка са активни в различни моменти през деня, дори докато спим. Независимо, че може мозъчните дялове да не работят едновременно, ние използваме 100% от мозъка си. Затова и в някои случаи увреждане на някой малък мозъчен дял може да доведе до сериозни последствия, засягащи работата и на други мозъчни центрове.



↔️ Ляв мозък vs. Десен мозък

Хората с доминираща лява хемисфера на мозъка са аналитични и логичното мислене им се отдава, а тези с доминираща дясна хемисфера са креативни и емоционални. В действителност двете хемисфери имат своите специфики до известна степен, но те всъщност постоянно комуникират по между си. Повечето сложни задачи и мозъчни операции изискват и двете хемисфери. Например, езикът активира повече лявата страна на мозъка, а креативността включва работа на двете хемисфери едновременно. Личността, характера и когнитивният стил на човек не отразяват стриктно коя хемисфера доминира. Освен това, креативни задачи като композирането на музика изискват комплексно логическо мислене, а решаването на проблеми често включва креативно мислене.



🌞 ☃️ Противоположностите се привличат

Привлечени сме от хора, които са много различни от нас, дори са наша противоположност. Истината е, че най-здравите и продължителни връзки са базирани на прилики - общи ценности, интереси и цели. Понякога някои допълващи се характеристики (интроверт/екстраверт) могат да сработят, но това обикновено не важи, когато основните ценности са в противоречие.



👫 “Мъжете са от Марс, жените - от Венера”

Небезизвестната книга на Джон Грей от 1992 предлага идеята, че мъжете и жените са фундаментално различни по отношение на емоционалните нужди, когнитивните стилове и начина на мислене. Според научните изследвания докато мъжете и жените може да се различават в някои области, приликите са много повече от различията. Повечето психологически черти като емпатия, агресия, стил на комуникация или лидерство показват малки полови разлики. За много от психологическите черти разликите вътре в пола са по-големи, отколкото разликите между половете (within-subject vs between-subject variance). Ролите, очакванията и социализацията според пола играят огромна роля за много от различията между мъжете и жените. Този мит вероятно предлага опростено, рационализирано обяснение за проблемите в много двойки, но също така води до стереотипи, базирани на пола.



🎥 Паметта работи като видеокамера

Някои хора смятат, че помним събитията точно по начина, по който са се случили. В действителност спомените често се конструират и са грешни. Освен това, спомените могат да се променят на база внушения, предложена информация, емоциите или времето. Пример за това е т.нар. ефект на подвеждащата информация (misinformation effect), при който поднасянето на невярна информация след случването на определено събитие може да промени спомена на човек за въпросното събитие. Също така, работата на Елизабет Лофтъс показва, че хората могат да бъдат доведени до “спомени” за неща, които никога не са се случили.



💪 Психичните заболявания са признак на слабост

Вероятно причината много хора да вярват в това твърдение се дължи на стигма, липса на разбиране или дадени културни послания. В действителност причините за психичните заболявания са сложни и многопластови - биологични (гени, мозък, биохимия), психологически (травми и стрес) и в следствие на средата (тормоз, бедност, тежки условия на живот). За много от разстройствата са характерни изменени мозъчни функции. Този мит е може би един от най-вредните, тъй като обезкуражава някои хора да търсят помощ.



🤼‍♂️ Хората, страдащи от психични заболявания често са агресивни

Този мит е особено разпространен по отношение на шизофренията и биполярното разстройство, като се смята че хората с такива диагнози за опасни и на всяка цена непредвидими. Всъщност, повечето хора, страдащи от психични заболявания не са агресивни или склонни към насилие. Тези хора по-често стават жертви на насилие, отколкото насилници.



😐 На хората с аутизъм им липсва емпатия

Аутизмът всъщност включва затруднена интерпретация на социални знаци (разпознаване на лицеви изражения, разбиране тона на гласа), а не липса на емоция или емпатия. Много артистични хора са силно емпатични, но не умеят да я изразяват по конвенционален начин. Емпатията се дели на когнитивна (да разбираш емоциите на другите) и ефективна (да съпреживяваш). При аутизма когнитивната емпатия може да е по-неразвита, но ефективната често е непокътната или дори, засилена. 



🪟 Можем да определим нечий характер или личност на база първото впечатление

Понякога смятаме, че можем да определим колко е интелигентен, честен и надежден, например, един човек въз основа на това как изглежда и първото впечатление, което имаме за него. Ние правим много бързи преценки (често под секунда), особено на база чертите на лицето. Научните изследвания обаче показват, че нерядко тези преценки са неточни и/или пристрастни. Обикновено сме повлияни от структурата на лицето, лицевите изражения, привлекателността на човека и културни стереотипи. Според еволюционната психология тази тенденция се е развила, за да правим бързи преценки за опасности и да различаваме приятелски настроените от вражески настроените индивиди.



🧐 Езикът на тялото ни дава информация според конкретни действия

Може да разберем истинските чувства на някого чрез невербални знаци като прекръстване на ръцете или липса на зрителен контакт. Докато езикът на тялото действително може да дава много информация, която да ни ориентира, той съвсем не е нещо толкова просто, нито е нещо универсално. Езикът на тялото зависи от контекста, културата и индивидуалните характеристики. Например, в някои култури избягването на зрителен контакт е признак на уважение, а не на измама. Също така, за да четем езика на тялото е необходимо да взимаме предвид сноповете от жестове, а не изолирани такива.



🤓 Интелигентността е нещо фиксирано и непроменимо

Интелигентността не е нещо, с което човек задължително се ражда. Тя се формира както според гените, така и според средата. Изследвания в сферата на невропластичността сочат, че усилията и постоянството могат да подобрят когнитивните функции с течение на времето. В този смисъл, човек, който е генетично по-интелигентен може да не развие интелекта си, а друг с по-малко заложби да постигне по-добри резултати чрез учене.



☯️ Човек е или интроверт, или екстраверт

Както повечето концепции и модели в психологията, интроверсията и екстраверсията се разглеждат под формата на спектър. Всеки попада някъде на спектъра, което означава, че притежава както интровертни, така и екстровертни характеристики. Много хора са амбиверти, а чертите, които се проявяват зависят от контекста. Също така, не е задължително интровертният човек да е срамежлив, както и екстравертният да е уверен.



🔐 Хипнозата може да ни накара да си спомним забравени/потиснати спомени

Във филмите често хипнозата е представена като инструмент, който разкрива скрити истини. Въпреки че хипнозата помага да се отпуснем и станем по-податливи на внушения, тя не се използва за възстановяването на спомени. Освен това, както беше споменато, спомените са конструкт, който често изграждаме и възстановяването им в някои случаи се касае до “припомняне” на грешни спомени или детайли от случилото се. За хипнозата съществуват и редица други митове.