Въпреки все по-голямото наличие на информация относно психичното здраве и нарастващата осъзнатост за ползите от психотерапията, все още се срещат митове и заблуди по отношение на процеса и за много хора идеята да се виждат с терапевт е чужда. Истината е, че психотерапията е много по-динамична, ориентирана към личността и предоставяща възможности, отколкото много от разпространените заблуди подсказват. Това е процес, който предоставя инструменти, чрез които да разбираме себе си по-добре и да управляваме живота си по един по-здравословен начин, като конструктивно се справяме с трудностите. Животът е такъв, че няма човек без травми и това е в реда на нещата. Важно е да познаваме себе си, да разпознаваме това, което ни закача и какво точно се закача у нас и да се справяме зряло и мъдро с него. А, когато не успяваме, да не бъдем твърде остри със себе си. В тази статия ще разгледаме някои от често срещаните митове по отношение на терапията.



❌ Терапията е за хора с психически проблеми

✅ Не само хора с тежки психически разстройства (като шизофрения или биполярно разстройство) се нуждаят от терапия. Всъщност, при клиенти с такива диагнози терапията, която се провежда е само поддържаща и в комбинация с медикаменти. Като цяло, психотерапията помага при широк спектър от трудности и предизвикателства - такива, с които всеки се сблъсква в живота си. Всеки преживява стрес, преминава през трудни житейски преходи, изпитва затруднения в различни сфери от живота си - връзки, работа, самочувствие, тревожност, скръб и т.н. Освен това, не е нужно човек да е в криза, за да извлече полза от психотерапията. Личностното израстване и това, което Юнг нарича индивидуация, са процес, който трае цял живот, а терапевта е огледало, което го подпомага.



❌ Терапията е процес, който продължава с години или дори, цял живот

✅ Терапията може да е, а може и да не е дългосрочен процес. Това е решение на клиента. Много хора отиват на терапия с конкретна заявка и когато я разрешат, прекратяват посещенията. Други избират по-дълбинна и всеобхватна, преработваща цялостния характер работа. Дори и тогава, клиентът може да ходи на терапия с каквато честота на посещенията прецени, както и да прави паузи в периодите, в които не чувства необходимост. Така или иначе, животът все пак е за живеене, а не за ходене на терапия.



❌ Терапията е просто водене на разговори и не променя нищо

✅ Терапевтичният кабинет не е просто място, на което човек излива емоциите си, а терапевтът кима и пита “Как това те кара да се чувстваш?”. Разговорната терапия не е за подценяване и има своите ползи, помага на терапевта да опознае клиента си и да забележи определени съдържания и динамики, а понякога самия клиент просто има нужда от пространство, в което да бъде изслушан и валидиран. Но това не е всичко. Разликата между това да си говориш с приятел или близък и с терапевт е, че терапевтът не само предлага разбиране, но често вижда неща, които самите клиенти не виждат у себе си. Той е обучен не само да разпознава психичните наличности на клиента, но разполага с инструменти и методи на работа, които водят до реална промяна в мислите, чувствата, себеусещането и реакциите.



❌ Терапевтът ти дава съвети и ти казва какво да правиш

✅ На терапия не се ходи, за да получи човек съвет и да му бъде казвано какви решения е необходимо да вземе. Всъщност, добрите терапевти НЕ дават съвети и не казват на клиентите си какво да правят. Терапията подпомага човек да разбира себе си по-добре, да изследва опциите, които има и да чувства увереност и яснота, така че сам да взима най-добрите решения за себе си.



❌ Терапевтът ще ми оправи проблемите

✅ Терапията е двупосочен процес и независимо колко е добър терапевта, няма как да промени някого или да оправи проблемите му без негово участие. Реалната промяна изисква мотивация и време. Освен това, прогресът не винаги е линеен. Понякога терапевтът може да има доста обширна представа за личността на клиента си и върху какво точно има нужда да се работи, но зависи от клиента до каква степен ще участва в процеса. Това участие е въпрос на лична отговорност, решителност и нерядко готовност за съзнателна промяна в изборите и поведението. Терапевтът може да осветлява тъмните кътчета и слепите петна, да предоставя подкрепа и да предлага подходящи практически методи на работа. Това до каква степен клиентът ще кооперира зависи от самия него. Има хора, които ходят на терапия, за да завъртят и терапевта в това да поддържа илюзиите и вторичните печалби.



❌ Посещаването на терапевт означава, че съм слаб

Това да се справяме винаги сами не ни прави силни. Способността да искаме и да получаваме помощ е признак на зрялост. Хората, които не умеят да правят нито едното обикновено изпитват вътрешен конфликт, произхождащ от различни травми и свързаните с тях ограничаващи вярвания. Освен това, често хората, които “винаги се оправят сами”, всъщност не решават проблемите си в дългосрочен план, а само затвърждават въпросните лимитиращи убеждения. Оттам и проблемите нерядко може да се задълбочат. Да погледнеш във вътрешния си свят и да осветлиш изтласканите и потиснати парчета от личността си, които не харесваш е признак на осъзнатост и сила. Да признаеш слабостта си и това, че като човешко същество неминуемо си уязвим е истинската сила. Тогава си уверен, че можеш да се справиш. Страхът в това, което ни кара да отричаме и избягваме слабостта.



❌ Терапевтите имат перфектен живот и са преодолели всичките си травми

✅ Това е една твърде идеализирана представа. Терапевтите все пак, преди всичко са хора. Като такива, те не са в някакъв постоянен досег до източника на универсалната истина, нито са преработили изцяло всичките си травми. Самите терапевти също ходят на терапия и постоянно работят със себе си. Нормално е терапевтът в своя личен живот да изпитва различни емоции и да проявява различни реакции, въпросът е да си дава сметка за това, което ги активира и да се старае да утилизира опита от негативните преживявания, като става по-зрял и мъдър. 



❌ Всички терапевти са еднакви 

✅ Съществуват най-различни терапевтични школи, в които терапевтите се обучават. Понякога определени възгледи и практики може да се припокриват, но често има и фундаментални различия. Школите произлизат от различни течения в психологията и терапията и стъпват на конкретни теории и методи. Затова различните терапевти може да имат различен стил, специализация и разбирания за това как е необходимо да протича терапевтичния процес. Освен това, извън школите, като хора терапевтите се различават по между си и това също влияе на подхода им в работата. За да бъде ползотворна терапията е нужно клиентът да намери терапевт, който му подхожда. Не всичко опира на всяка цена до школата и експертизата, защото с някои терапевти клиентът ще си пасва и ще ги усеща добре като хора, а с други - не. Това е напълно нормално. Връзката между клиента и терапевта е основополагаща в терапията и е изключително важна за доверието и прогреса.



❌ Говоренето за проблемите само ги влошава

✅ Това напомня на защитния механизъм на избягване. Предвид факта, че човек отива на терапия, за да се занимава с проблемите си, дискомфортните чувства са нещо нормално и очаквано. Избягването е дисфункционален защитен механизъм, защото не ни позволява да обработим негативните преживявания, а в дългосрочен план дори ги влошава. Терапевтът предоставя не само емпатия и разбиране, но и ресурс, от който клиентът да почерпи. В сигурна и доверена среда човек може не само да сподели без да бъде съден, но и да получи подкрепа, която да го утвърди и вдъхнови. Затова и посещенията при психотерапевт, на когото да бъдат разказани проблемите обикновено води до облекчение и положителна промяна.



❌ Ако мисля просто мисля позитивно, всичко ще бъде наред 

✅ Оптимизмът не може сам по себе си да реши проблемите ни, особено когато се опитваме да си казваме едно, докато чувстваме друго. Начинът на мислене има голямо значение за това как човек възприема себе си и това, което преживява, но в терапията често откриваме дълбоки вярвания и модели, в следствие на емоционално нараняване, които всъщност възпрепятстват истинския позитивизъм. Ако не сме наясно със себе си и не сме обработили необходимите блокажи, опитите да решаваме проблемите си с оптимизъм ни вкарват в отричане и това позитивно мислене е токсично. Отричането също е дисфункционален защитен механизъм и както избягването, не ни позволява да осъществим качествена и здравословна промяна.



❌ Трябва да съм съгласен с всичко, което ми казва терапевта

✅ Терапевтичният кабинет е защитено пространство, в което клиентът има пълното право да изразява това, което мисли и чувства, включително и по отношение на терапията и терапевта. Ако не е съгласен с нещо, което терапевтът е предложил като обяснение, например, то е хубаво да го сподели. Терапевтът не винаги е прав и обратната връзка от клиента може да помогне да се установи това, което убягва. Понякога е възможно и клиентът да не е съгласен, защото не му харесва това, което терапевтът изважда наяве. Тогава също е не по-малко ценно да сподели вътрешното си преживяване, за да се обърне внимание на съпротивите и да се осветлят слепите петна. Осен това, когато клиентът има доверие на терапевта си, точно такива моменти в терапията могат да се окажат изключително ползотворни.



❌ Терапията няма да ми помогне, защото аз просто съм си такъв

✅ “Аз просто съм такъв” може да говори за ограничаващи убеждения, слепи петна и/или непоемане на отговорност за себе си и собствения си живот. Тревожността, депресията или трудностите в определени отношения не са просто част от личността ни. Разбира се, темпераментът и дадени черти в характера ни имат значение, но мисловните и поведенчески модели, които сме възприели на база преживяванията си, както и емоционалните реакции, произтичащи от тях и начина, по който гледаме на себе си са не по-малко значими. Хората не само могат да израстват и да се променят, но е и желателно. Все пак, самият живот е динамичен и промяната е неизменна част от същността му.



❌ Терапията обвинява другите (най-често родителите) за проблемите ни

✅ Целта на терапията не е да обвинява, а да разбира и да проявява разбиране. Това означава, че е необходимо да се направят взаимовръзките и да видим как са ни се отразили дадени ситуации и реакциите, които сме получили в детството. Когато изясним как миналото ни влияе в настоящето сме готови и да поемем отговорност за себе си и живота си. Проявяването на разбиране се свежда до това да приемем, че родителите ни са правели най-доброто, на което са били способни. Невинаги това е лесно за приемане и всъщност да стигнем до това усещане е признак на израстване и зрялост. Обикновено хората продължават да обвиняват родителите си в зряла възраст, когато все още не са пораснали емоционално.



Макар ходенето на терапия все повече да се нормализира, митовете около психотерапевтичния процес все още оказват своето влияние. Подобни заблуди може да откажат хората да потърсят помощ, да говорят за трудностите, през които преминават или да си позволяват да се освободят от тежестта, която носят. Психотерапията не е нито за “лудите”, нито за хора, които са “сбъркани” по някакъв начин, нито е процес, при който просто седиш на диванчето и разказваш за себе си, докато терапевта мълчи и записва постоянно в тефтера си. Когато стигмата се счупи, виждаме че терапията предоставя просто пространство, в което да (пре)открием себе си и да постигнем дълготрайна положителна промяна.