Темата за защитните механизми е широко разпространена и от ключова важност в терапевтичния процес. Психиката на всеки човек оперира с различни видове защити, които целят да ни предпазят или намалят напрежението и дискомфорта. Тези защити обикновено са несъзнателни и се включват при стресиращи обстоятелства или когато самочувствието и усещането ни за себестойност е застрашено. Фройд за първи път въвежда идеята за защитните механизми, като ги обяснява през теорията си за id, его и суперего. Според него id е най-примитивната част от личността ни, стремяща се към това да задоволява нуждите и желанията, а суперегото е морално обусловено и ни навигира да удовлетворяваме потребностите си в социално приемлива рамка. Егото се занимава с реалността и отговаря за взимането на решения. Когато настъпи конфликт между id и суперегото, егото се опитва да го разреши. Ако егото не се справи с тази задача по реалистичен начин, тревожността се увеличава и се включват разнообразни защитни механизми. Един често обсъждан защитен механизъм е проекцията. Тя се изразява в облекчаване на дискомфорта чрез поставяне на нежеланите или неприемливи чувства, мисли и емоции извън нас. Това ни позволява да изразим тези неприятни за нас психични съдържания без да поемаме отговорност за тях. Особено склонни сме да проектираме навън, когато ни липсва осъзнатост – като цяло или относно конкретното преживяване и дискомфортът, който е свързан с него. Докато при проекцията човек поставя собствените си психични наличности навън, при интроекцията индивидът възприема стимули от заобикалящата го среда като свои собствени мисли, чувства или поведения. Движението тук е отвън навътре, като външните стимули биват интернализирани. Защитният механизъм на идентификация се касае до възприемането на чувства, поведения и характеристики, които идват от външен обект, за да се чувстваме по-сигурни или да се справим със стреса в дадена ситуация. Възможно е и несъзнателно да се идентифицираме с обект, който има власт над нас с цел да го омилостивим. Потискането е неволеви защитен механизъм, при който негативни мисли, чувства и спомени биват държани извън съзнанието, за да се защитим от свързаните с тях напрежение и страх. Това се случва несъзнателно, но потиснатото съдържание продължава да ни влияе подсъзнателно. Изтласкването, от друга страна, е полу-съзнателен или съзнателен защитен механизъм, при който избираме да не мислим за нещо, което ни причинява дискомфорт. Защитният механизъм на изместване се касае до пренасочването на мисли, чувства или импулси от един човек или ситуация към друг, който възприемаме за по-малко заплашителен. Изместването е несъзнаван защитен механизъм, който обаче често е неефективен, тъй като допринася за създаването на проблем с някой друг. Интелектуализация е налице, когато се ангажираме с логическо мислене в емоционална ситуация, за да избегнем негативните чувства, които се събуждат в резултат. Рационализация се отнася до прибягването към логика, за да оправдаем нещо, което ни разстройва. По този начин чрез правдоподобни обяснения заобикаляме действителните причини за ситуацията и тя става по-лесно поносима. Избягването е отказ да мислим или да се занимаваме с хора, места или ситуации, които ни правят тревожни или извикват у нас чувство на вина. Отричането е отказ да приемем реалността, т.е. да се държим така, сякаш стресиращите мисли, чувства или обстоятелства не съществуват. Когато сме в отричане отказваме да говорим за проблема и чувствата, които изпитваме по отношение на него. Отричането може да има облекчаващ ефект върху психиката в краткосрочен план, но с времето проблемът се задълбочава и стресът се увеличава. Регресът е връщане в по-ранна фаза на психологическо развитие. Когато не сме успели да се справим с предизвикателствата на някоя фаза от психологическото развитие е налице защитният механизъм на фиксация. Регресът може да ни върне във фазата, в която е настъпила фиксацията. Формиране на реакция е поведение тотално противоположно на това, което човек би проявил в съответствие с мислите и чувствата си. Тъй като тези мисли и чувства биват изтласкани поради окачествяването им като неприемливи, при евентуална възможност да се върнат в съзнанието, човек се ангажира с поведения, тотално противоположни на тези, които биха резултирали от изтласканото съдържание. Когато канализираме неприемливи импулси, мисли и чувства, а също и незадоволени желания в социално приемливи дейности, става дума за сублимация. Сублимацията се разглежда като здравословен защитен механизъм, който действително е ефективен, когато няма как да променим ситуацията, в която се намираме. Дисоциация е защитен механизъм, при който несъзнателно се откъсваме от настоящото преживяване и за кратко губим връзка с реалността. Дисосиацията помага да игнорираме тревожността, произтичаща от тази реалност. Компартментализацията е по-лек защитен механизъм в сравнение с дисосиацията, при който капсулираме противоречиви мисли, за да избегнем когнитивния дисонанс, който бихме изпитали в следствие на противоречието. Докато компарментализацията цели да раздели несъвместими мисли и идеи, изолацията като защитен механизъм има за цел да раздели определени мисли и чувства, които не съответстват по между си. Защитният механизъм компенсация се касае до фокусирането върху нещо, в което сме добри и полагането на повече усилия в тази област с цел да се предпазим от стреса, произтичащ от това, с което не се справяме добре и се чувстваме некомпетентни. Пасивната агресия всъщност е защитен механизъм, при който индиректно заявяваме гнева си, за да избегнем открита среща с гневните емоции. Бягство във фантазията също се явява защита, когато си представяме нещо във въображението си, за да избегнем стресиращи ситуации или не искаме да се изправим срещу напрежението, провокирано от непостижими цели. Идеализацията представлява създаването на перфектен образ на обекта, като се преувеличават положителните му качества, а негативните биват пренебрегнати. Когато идеализираме, то неминуемо впоследствие девалюираме обекта, като девалюацията се свежда до преувеличаване негативните характеристики на обекта, за сметка на позитивните. Идеализацията и девалюацията са свързани и със защитния механизъм на разцепване. Разцепването се отнася до поляризирани убеждения за себе си и околните, които възникват в следствие на трудни за понасяне противоречиви емоции. Това е инфантилен защитен механизъм, при който е характерно черно-бялото мислене, каквото представляват и идеализацията и девалюацията. Проективна идентификация е по-тежък защитен механизъм от обикновената проекция. При проективната идентификация се наблюдава самоизпълняващо се пророчество на проекцията, като проектиращият се държи по начин, който провокира у обекта на проекцията проявата на проектираните мисли, чувства или поведения. С други думи, личността върху която се поставя проекцията променя поведението си в съответствие на проекцията, като прави вярването на проектиращия истинско. Този процес е несъзнаван и в двете страни и се различава от обикновената проекция с това, че при нея обектът на проекцията не се идентифицира с проектираното. Защитните механизми имат своята адаптивна стойност, тъй като стресът е нещо неизбежно и е необходимо психиката да се справя с трудните емоции. Ако обаче ни липсва осъзнатост относно психологическите процеси и прекалено разчитаме на защитните механизми до степен на ригидност, то това има своите негативни последствия. На практика тези механизми ни защитават от реалността, когато ни е трудно да я понесем и следователно, проблемите ни се задълбочават с времето. Нужно е да наблюдаваме себе си и да си даваме сметка за това какви процеси се задействат в психиката ни, за да можем по здрав начин да решаваме вътрешните си конфликти.