Въпреки че сме свикнали да се възприемаме като рационални същества, всъщност много често разсъждаваме и действаме на база емоции и несъзнавани импулси. Така, нерядко мисленето ни бива повлияно от т. нар. когнитивни отклонения/ изкривявания (cognitive biases). Когнитивните изкривявания са системни отклонения в рационалната преценка, като човек създава своя субективна реалност, базирана на възприятието му за случващото се и “входящата” информация. Т.е. Често ние не възприемаме обективната реалност такава, каквато е, а реагираме на това, което възприемаме субективно в следствие на личните ни преживявания и произтичащите от тях базови вярвания. Някои от когнитивните изкривявания са от особена важност контекста на психотерапията и психичното здраве, защото оформят начина, по който човек възприема себе си, околните и заобикалящия свят. Тези отклонения в мисленето могат да допринесат за отключването и поддържането на състояния като тревожност, депресия и т.н., особено ако изкривените възприятия се генерализират.

Може би едно от най-често споменаваните когнитивни изкривявания, особено в сферата на терапията, е катастрофизацията. Това отклонение от рационалната преценка се касае до очакване на най-негативния възможен резултат, дори когато това е малко вероятно да се случи. Катастрофизацията присъства отявлено при тревожните състояния и паник атаките, като подхранва и избягващото поведение. В някои ситуации това когнитивно изкривяване играе ролята на дисфункционален защитен механизъм - очакването да се случи нещо лошо ни дава илюзия за контрол, че можем да сме подготвени и така да изпитаме по-малко негативни емоции, ако действително се стигне до негативна развръзка.

Илюзията за контрол всъщност сама по себе си е когнитивно отклонение при което човек надценява способността си да контролира събитията. Това може да поощри перфекционизма и да допринесе за изпитването на чувство на вина когато се случи негативно събитие. Илюзията за контрол е особено релевантна при обсесивно-компулсивното разстройство.

Сред когнитивните изкривявания, за които често се говори е и когнитивният дисонанс - дискомфортът от това да поддържаме две противоречащи си убеждения довежда до оправдаването на ирационално или нездраво поведение. Когнитивният дисонанс е особено релевантен при зависимостите и ситуации, в които човек се самосаботира.

Изкривяване на потвърждението представлява тенденцията да търсим, интерпретираме и запомняме информацията по начин, който потвърждава вече съществуващите ни вярвания. Изкривяването на потвърждението може да поддържа битуването на негативните ни основни убеждения, като ни кара да се фокусираме само върху преживяванията, които потвърждават отрицателните базови вярвания и игнорираме тези, които не ги подкрепят.

Негативният филтър се отнася до извънредния фокус върху негативните аспекти на дадена ситуация и тоталното пропускане на позитивните такива. Честото отклонение в посока на негативното филтриране поощрява цялостна негативна гледна точка за света и обикновено се среща в основата на ниското самочувствие, както и при депресивните състояния.

Свръхгенерализацията или достигането до крайни и генерализирани заключения на база единично събитие, също присъства при депресията и допринася за заучената безпомощност, както и за хроничната липса на настроение.

Черно-бялото мислене (всичко или нищо) се касае до виждането на нещата в крайност, без средно положение (“Ако не съм перфектен, значи съм пълен провал”). Това засилва перфекционизма и тенденциозната себекритичност и се наблюдава при хранителните разстройства.

Четенето на мисли е свързано с презумпцията, че знаем какво си мислят околните, като често предполагаме, че мислят нещо негативно по отношение на нас. Четенето на мисли е често срещано при социалната тревожност и интерперсоналните отношения.

Емоционално разсъждение е вярването, че ако чувстваме определено нещо, значи то трябва да е вярно. Това когнитивно изкривяване буди и засилва ирационалните мисли и вярвания, особено при депресията и граничното личностно разстройство.

Персонализацията се отнася до възприятието, че случващото е свързано лично и директно с нас, което от своя страна, води до чувства на вина, срам и ниска себестойност, особено при социалната тревожност и в случаите на преживяна травма.

Етикетирането представлява поставянето на фиксиран и генерализиран етикет върху себе си или околните в следствие на единично събитие.

Правилото на наличността кара човек да преценява вероятността дадено събитие да се случи на база примерите, които първоначално му дойдат на ум. Това играе роля при ОКР, ПТСР и хипохондрията, като изкривява възприятието за риск.

Изкривяване на вниманието е тенденцията да се фокусираме върху определена информация (често свързана със страх) и същевременно да игнорираме други видове информация. Това когнитивно отклонение е особено релевантно при тревожните разстройства, обсесивно-компулсивното разстройство и ПТСР, където човек е склонен да забелязва опасност, непропорционална на ситуациите, която поощрява страха.

Изкривяване след събитието се касае до вярването, че след като дадено събитие вече се е случило, последствията му всъщност са били ясни от самото начало. Изкривяване след събитието води до себеобвинения и също е често срещано при депресивните разстройства.

Самообслужващото изкривяване е свързано с приписването на успеха на себе си, а провала на външни фактори (или обратното при хора с ниско самочувствие). При депресията човек често поема извънредна вина и се отрича от успеха си, което засилва ниското самочувствие и чувството за себестойност.

Изкривяване актьор-наблюдател е приписването на собствените си действия на външни фактори, а действията на околните на характера им. Това изкривяване влияе най-вече в интерперсонален план и може да доведе до неразбирателства, негодувание и конфликти в личните взаимоотношения.

Проекцията, която е защитен механизъм спада също и към когнитивните отклонения. Проекцията представлява приписване на собствените си негативни чувства и мисли на някой друг. Това когнитивно изкривяване също влияе най-вече във връзките с околните, а също и при параноидните личности и личностните разстройства.

Пристрастие към статуквото е желанието нещата да останат такива, каквито са, дори когато промяната е необходима и би била по-смислена и ползотворна. В терапията това може да се отрази негативно на процеса, както и в личностното развитие на индивида като цяло. Пристрастие към статуквото е също актуално и по линия на зависимостите.

Заблуда за вече направените разходи представлява неспособността да се откажем от дадена цел или поведение заради вложената досега инвестиция (време, усилия, емоция). Тук е характерно чувството за вина или страхът, че сме направили нещо напразно и така, човек остава заседнал в определен аспект от живота си.

Ефектът на грешния консенсус се отнася до надценяването на степента, до която околните споделят нашите виждания, чувства или поведения. Това се среща при социалната тревожност и може да доведе до чувство на срам или отчуждение, когато човек по презумпция предполага, че другите са по-уверени и успешни, а също и че се чувстват спрямо него така, както той се чувства към себе си поради ниското си самочувствие.

Ефектът на ореола се наблюдава, когато човек оставя позитивните черти в една сфера да повлияят на преценката му в друга. Това може да изкриви представата за самия себе си, както и да доведе до защитния механизъм на идеализация в личните взаимоотношения и особено, партньорските връзки.

Ефект на наблюдателя се касае до надценяване на това колко хора ни забелязват и оценяват. Ефектът на наблюдателят е свързан с ниска самооценка, слаба социална увереност и избягващо поведение.

Ефект на фрейминга се проявява, когато взимаме решения в зависимост от начина, по който е представена информацията, което може да влияе на самооценката и мотивацията. В терапевтичния процес ефектът на фрейминга е важен за възприятието на терапевтичните цели (клиентът да започне да вижда провалите и негативните събития като ценен опит и възможност за израстване).

Илюзия за прозрачност е вярването, че чувствата ни са очевидни за околните и те могат да прочетат мислите ни. Това когнитивно изкривяване е често срещано при социалната тревожност, където човек се ужасява, че всички виждат колко се притеснява.

Проактивната интерференция се осъществява, когато по-старата информация възпрепятства запомнянето или използването на нова информация. В терапевтичната среда понякога наблюдаваме затруднение новите и по-адаптивни убеждения да се усвоят и задържат, защото старите мисловни модели са много дълбоко вкоренени.

Това са само част от когнитивните изкривявания, идентифицирани в научните изследвания и наблюденията в терапевтичния кабинет. Когнитивните отклонения са присъщи на човешката ни психика, но често възпрепятстват критичното мислене и влияят на връзката ни с обективната реалност, а оттам на емоциите и поведението ни. Важно е да сме запознати с това, което се случва в ума ни на несъзнателно ниво, за можем да действаме по-осъзнато, да осветлим автоматичните заучени модели, както и да взимаме осъзнати решения. Работата с когнитивните изкривявания не е просто „поправяне на грешно мислене“. По-съществената част се изразява в разгръщането на процес по изграждане на по-гъвкава, реалистична и състрадателна перспектива към себе си и света. Чрез осъзнаване, изследване и постепенно преструктуриране на тези мисловни модели, клиентът придобива по-голям вътрешен контрол, емоционална устойчивост и способност да реагира адаптивно на житейските предизвикателства.