Личностните разстройства се характеризират от трайни модели на поведение и вътрешни преживявания, които значително се отклоняват от нормата. Тези модели са ригидни, устойчиви във времето, обхващат всички сфери на живот и водят до значителен дистерс, като по този начин влошават качеството на живот на страдащия. Обединяващите черти на личностните разстройства в клъстър Ц са тревожност, дълбоко чувство на несигурност и страх, постоянни съмнения, както и инхибирано (въздържано) поведение, въпреки че тези черти варират значително при трите разстройства:

• Избягващо личностно разстройство - крайна социална потиснатост и страх от отхвърляне; чувство за неадекватност и засилена чувствителност към негативни оценки от другите, което води до избягване на социално взаимодействие, въпреки желанието за близост

• Зависимо личностно разстройство - прекомерно разчитане на околните за предоставяне на емоционална подкрепа и взимане на решения; претоварваща нужда за грижа от околните, която резултира в подчинено и прилепващо поведение; дълбок страх от раздяла или изоставяне

• Обсесивно-компулсивно личностно разстройство - различава се от ОКР; прекомерна ангажираност с ред, перфекционизъм и контрол, липса на гъвкавост и ефективност Тези разстройства обикновено се характеризират от хронична свръхчувствителност към реална или възприета критика, прекомерна нужда за контрол и потвърждение от околните и сериозни съмнения в себе си. Поставянето на диагноза може да бъде доста трудно, защото е възможно симптомите да се объркат с обичайните тревожни или депресивни симптоми, а също и защото хората, страдащи от тези разстройства рядко търсят помощ, тъй като поведението и преживяванията им са его-синтонични (отговарят на представата им за себе си), въпреки че нарушават значително качеството на живот. За разлика от тревожните разстройства, при които тревожността често е ситуативна или епизодична, тревожните характеристики на личностните разстройства от клъстър Ц са трайни и дълбоко вплетени в структурата на личността, оказващи влияние на мислите, чувствата и взаимоотношенията по упорит и ригиден начин. Избягващо личностно разстройство Избягващото личностно разстройство причинява значителни проблеми като влияе на способността за общуване с другите и поддържането на социалните връзки. Това разстройство се характеризира от чувства на неадекватност, дълбок страх от отхвърляне и критика и силно интензивни емоции, свързани с такава. Човек с избягващо разстройство може да е емоционално недостъпен, да е колеблив в контактите с околните или да изцяло да ги избягва и да се самоизолира. Ниският праг на способността да толерира критика кара страдащия от избягващо личностно разстройство да се чувства по-незначителен от околните и да подлага под съмнение себестойността си дори, когато не е критикуван наистина. Също така, човек с това разстройство обичайно се чувства не добре дошъл и не на място в социални ситуации. Според DSM V е необходимо да са налице поне 4 от следните симптоми:

• Избягване на дейности, които включват ибтерперсонален контакт поради страх от критика, неодобрение или отхвърляне

• Нежелание за общуване с околните, освен когато човекът знае, че със сигурност е харесван

• Сдържаност в интимните връзки поради страх от засрамване или подигравки

• Критика или отхвърляне в социални ситуации водят до претовареност и интензивни емоции

• Инхибираност в нови интерперсонлани ситуации поради чувство на неадекватност

• Вижда себе си като социално неспособен и неуместен, непривлекателен или по-незначителен от другите

• Необичайна липса на склонност да поема рискове в личния си живот или да се ангажира с нови дейности поради страх от излагане Тези разстройства обикновено се характеризират от хронична свръхчувствителност към реална или възприета критика, прекомерна нужда за контрол и потвърждение от околните и сериозни съмнения в себе си. Поставянето на диагноза може да бъде доста трудно, защото е възможно симптомите да се объркат с обичайните тревожни или депресивни симптоми, а също и защото хората, страдащи от тези разстройства рядко търсят помощ, тъй като поведението и преживяванията им са его-синтонични (отговарят на представата им за себе си), въпреки че нарушават значително качеството на живот. За разлика от тревожните разстройства, при които тревожността често е ситуативна или епизодична, тревожните характеристики на личностните разстройства от клъстър Ц са трайни и дълбоко вплетени в структурата на личността, оказващи влияние на мислите, чувствата и взаимоотношенията по упорит и ригиден начин.





Зависимо личностно разстройство Зависимото личностно разстройство е едно от най-често срещаните личностни разстройства. За разлика от други разстройства, при които присъства дълбок страх от изоставяне, при зависимото разстройство този страх идва от интензивна нужда за получаване на грижа. Освен нуждата за получаване на грижа, това разстройство води до чувства на безпомощност и покорност, неспособност за взимане на решения и нужда за постоянно утвърждение и уверение от околните. Хората, страдащи от зависимо личностно разстройство са емоционално свръхзависими от другите и полагат изключително много усилия, за да им се харесат. Те са пасивни и нуждаещи се, а поведението им е прилепчиво, защото много се страхуват от евентуална раздяла. Имат ниско самочувствие и може да поддържат нездравословни и насилнически връзки от страх, че ще загубят подкрепа. Според DSM V е необходимо да са налице поне 5 от следните симптоми:

• Трудност при взимането на ежедневни решения; прекомерна нужда за получаване на съвети и успокоение от околните

• Има нужда другите да поемат отговорност за повечето главни сфери от живота му

• Трудност за изразяване на несъгласие заради страх от загуба на одобрение или подкрепа

• Трудност да инициира и прави неща самостоятелно заради липса на самоувереност в преценката или способностите си

• Стига до крайности, за да получава грижа и подкрепа, до степен да се ангажира доброволно с неприятни неща

• Чувства се неудобно или безпомощно, когато е сам поради преувеличен страх, че не може да се грижи за себе си

• Спешно търси нова връзка като източник на грижа и подкрепа, когато настоящата приключи

• Нереалистично претоварен със страхове, че ще бъде оставен да се грижи за себе си сам За да бъде поставена тази диагноза важат същите изисквания, както и при избягващото личностно разстройство. Симптомите трябва да причиняват значителен дистрес или увреждане в социална, професионална или други важни сфери на функциониране, а характеристиките са дълготрайни и всеобхватни. Зависимото личностно разстройство може в определени отношения да прилича на гранично личностно разстройство, особено когато става въпрос за привързаността и страха от изоставяне, но се различават в мотивацията, емоционалните модели и динамиките във взаимоотношенията. Зависимото разстройство опира до пасивност, подчинение и прилепване за околните в търсене на подкрепа и напътствия. Граничното разстройство се характеризира от нестабилна идентичност, емоционална нестабилност, импулсивност и интензивен страх от изоставяне, който често води до разрушителни поведения.

Обсесивно-компулсивно личностно разстройство Обсесивно-компулсивното личностно разстройство се характеризира от хронична и прекомерна ангажираност с подреденост, перфекционизъм, контрол, ментална и интерперсонална ригидност. Докато при ОКР натрапливите мисли и компулсивните поведения произлизат от страх и засилено чувство за отговорност, ОКЛР се корени в силни импулси за ред и перфекционизъм. Човек, страдащ от обсесивно-компулсивно личностно разстройство може да отблъсква хората, за да поддържа чувството за контрол и ред или да ги игнорира поради прекаления фокус в детайлите. Перфекционизмът и прекомерното внимание към детайлите може да води до незавършване на важни задачи или завършването им в последния момент, а също и избягване на почивка или време за развлечения, защото човекът постоянно чувства, че има нещо по-продуктивно за правене. Според DSM V е необходимо да са налице в множество ситуации поне 4 от следните симптоми:

• Прекалена ангажираност с правила, детайли, ред, организация, списъци и графици до степен, в която основната цел на занятието се губи

• Перфекционизъм, който причина завършването на задачите (понеже собственият стандарт е твърде стриктен)

• Твърде отдаден на работа и продуктивност, като изключва развлекателни дейности и приятелства

• Свръхщателен, съвестен и ригиден по въпроси, свързани с морал, етика или ценности (които не произлизат от културна или религиозна идентификация)

• Неспособен да се откаже от износени или незначителни предмети, дори когато нямат сантиментална стойност

• Не е склонен да делегира задачи или да работи с другите, освен ако не следват точно техния начин да се правят нещата

• Скъперничество по отношение на себе си и другите; парите се възприемат като нещо, което трябва да бъде трупано за бъдещи катастрофи

• Ригидност и инат Често хората, страдащи от обсесивно-компулсивно личностно разстройство са работохолици и морално ригидна, като виждат нещата в черно-бяло, без особени нюанси. За ОКРЛ е характерно и отсъствие на изразяване на емоции, като такъв човек изглежда прекалено студен или формален. За разлика от ОКР, при което основният проблем са натрапливите мисли и компулсиите, при ОКЛР се наблюдава фиксиран модел на поведение, което следва правила и перфекционизъм, които водят до липса на гъвкавост, ефикасност и компрометират връзките на страдащите от това разстройство.

Личностните разстройства от клъстър Ц се характеризират от тревожни поведения и хроничен страх, които оказват значително влияние на взаимоотношенията, представата за себе си и ежедневното функциониране на страдащите. Докато всяко от тези разстройства има своите отличителни характеристики - прекомерната чувствителност към критика при избягващото разстройство, прекалената нужда от грижа при зависимото и перфекционизмът и ригидността при ОКЛР - всички те споделят всеобхватната емоционална несигурност и силната нужда от контрол, подкрепа и уверяване от околните. Тези характеристики се наблюдават в крайност и водят до понижаване на качеството на живот, изолация и коморбидни психически разстройства като тревожност и депресия.