Личностните разстройства оказват влияние на поведението и начините, по които човек мисли, чувства и се свързва с другите. Често хората, попадащи в този клъстър изпитват затруднения с регулация на емоциите и поведението си, както и с взаимоотношенията, а околните намират поведението им за драматично, твърде емоционално, импулсивно или променливо. Диагностицираните с такива патологии може да изглеждат така, сякаш се нуждаят от много повече или много по-малко внимание и изпитват сериозни затруднения във взаимодействието със заобикалящия свят. Те трудно разбират социалните ситуации и взаимоотношенията. Обикновено личностните разстройства водят до сериозен дистрес (както за диагностицирания, така и за хората около него) и се характеризират от нездравословни защитни механизми, чрез които психиката се опитва да се справя. 

Всички разстройства в клъстър Б са свързани със специфичен модел на поведение, но същевременно споделят основни характеристики като интензивни емоции и емоционални прояви, нестабилни взаимоотношения и импулсивност. Също така, не е рядкост човек, диагностициран с някоя от тези патологии, да проявява симптоми от поне още едно разстройство в същия клъстър. Според МКБ за личностно разстройство може да се говори, само ако понижава качеството на живот и създава трудности в много ежедневни ситуации. Често обаче хората, подлежащи на тези патологии не си дават сметка, че собственото им поведение е причината за нещастието им и не смятат, че имат някакъв проблем. 

Важно е да се отбележи, че личностните разстройства се отнасят до отклонение в развитието, което обикновено е настъпило още в първоначалните етапи на развитие. Това прави тези патологии изключително проблематични и трудни за работа. Ако такъв човек изобщо попадне на терапия, обикновено е заради натрупана тревожност или депресивност, произтичащи от разстройството (което, както споменах, най-често е неосъзнато). Някои от разстройствата в клъстър Б не показват голям шанс за осъзнаване на дълбоката проблематика или промяна. 

Разстройствата на личността (Аз-а на човека) биха могли да се разглеждат като крайно проявление на някои личностни характеристики, които всеки от нас притежава. Въпросните характеристики се разглеждат под формата на спектър, а всеки попада някъде на спектъра. Неразбирането на това, кара много хора с готовност да поставят диагнози на околните, когато всъщност не може да се говори за реална патология, отговаряща на установените диагностични критерии. 

Четирите разстройства в клъстър Б от DSM са:



1. Антисоциално личностно разстройство 

2. Гранично личностно разстройство

3. Хистрионно личностно разстройство

4. Нарцистично личностно разстройство



Антисоциално личностно разстройство

“Антисоциално” в случая се отнася до нарушаването на социални и легални норми, за да получи човек това, което иска. Към днешна дата това е формалният клиничен термин за патологиите, познати като психопатия и социопатия. Хората, попадащи в тази категория не зачитат авторитети, както и чувствата, нуждите или правата на околните. Това разстройство се характеризира от фокус върху себе си и личните цели, а също и липса на емпатия и разкаяние за действията и последствията от тях. Чертите на Антисоциалното личностно разстройство включват:

• Манипулативно и измамно поведение

• Патологични лъжи

• Агресивност и раздразнителност

• Импулсивност и безразсъдност

• Последователно безотговорно поведение

• Проблеми със закона

• Пренебрежение на сигурността - собствената и на околните 

Смята се, че антисоциалното личностно разстройство до голяма степен зависи от генетични фактори, а научните изследвания сочат, че амигдалата (центъра, отговарящ за страха и емоциите е по-малко активна, което е предложено и като обяснение за отсъстващата емпатия. Често в детството е било налице разстройство на поведението, което се характеризира с устойчиви модели на агресивно, асоциално или нарушаващо нормите поведение. 



Гранично личностно разстройство

Граничното личностно разстройство причинява нестабилност в настроението, поведението и представата за себе си (идентичността). Хората с тази патология също са импулсивни и често имат резки промени в настроенията - от много позитивни до много негативни без ясна причина. Липсата на стабилност във взаимоотношенията е една от главните характеристики на състоянието. Хората с гранично личностно разстройство обикновено разчитат на околните, за да се чувстват стабилни, т.е. определят себестойността си на база взаимоотношенията си. При граничното разстройство се проявява дълбок и интензивен страх от отхвърляне (реално или възприето), като хората, страдащи от това разстройство могат да бъдат манипулативни, за да не бъдат изоставени. Човек с гранично разстройство може да идеализира някого, но ако той направи нещо, което не му се харесва, преминава към тотална девалюация. Характеристиките на граничното личностно разстройство включват:

• Дълбок страх от самота

• Чувство на празнота

• Чести гневни прояви

• Импулсивност

• Нестабилна идентичност - променлива представа за себе си/ не знае кой е 

• Нестабилност във взаимоотношенията

• Черно-бяло мислене 

• Рисковани поведения 

• Заплахи за самоубийство или себенараняване

• Дисоциация и параноя

• Резки промени в идеите и ценностите

Хората с гранично личностно разстройство може да реагират със силно интензивен гняв или тъга в ситуации, които околните не биха приели за стресиращи. Това допринася за преживяването на негативна представа за себе си и трудностите във взаимоотношенията. Често при граничното разстройство има история на пренебрежение, тормоз в детството  или непоследователна грижа. Освен това, израстването в среда, в която емоционалните прояви са били отхвърляни или наказвани, също може да допринесе за развитието на тази патология. Изследванията показват, че при граничното разстройство се наблюдава повишена активност на амигдалата и отслабени връзки в префронталния кортекс, който регулира импулсите. Тези промени в мозъчната активност биха могли да бъдат по-скоро следствие от самото разстройство. При силна мотивация и работа с опитен терапевт, граничното личностно разстройство може да има реални шансове за подобрение, т.е. човек да се научи да разпознава дисфункционалните модели и да постигне повече стабилност.



Хистрионно личностно разстройство

Хистрионното личностно разстройство включва крайни емоционални прояви, нужда от одобрение и поведение, което цели да привлича вниманието. Огромната нужда от внимание е една от ключовите характеристики на хистрионното разстройство. Хората, попадащи в тази категория отдават огромно значение на начина, по който изглеждат и може да изглеждат чаровни, ентусиазирани, флиртуващи и да се обличат провокативно. Често такъв човек проявява преувеличени реакции, може да реагира прекалено на незначителни събития и се държи неуместно спрямо контекста, в който се намира. Хората с хистрионно личностно разстройство обикновено са повърхностни, а цялостното им поведение прави поддържането на взаимоотношения трудно. Характеристиките на хистрионното личностно разстройство са:

• Драматично и театрално поведение

• Постоянна нужда от внимание

• Чувство на дискомфорт, ако човекът не е център на внимание

• Външният вид служи за средство за привличане на вниманието

• Поведение, което изглежда твърде сексуално и провокативни

• Плитки, бързо променящи се емоции

• Лесна внушаемост, лесно се влияе от околните

• Категорични мнения без реални знания по темата

• Надценяване на взаимоотношенията - вярва, че е много близък с хора, с които не e и се държи в съответствие с вярването

Причините, по които се развива хистрионното личностно разстройство е възможно да се коренят в комбинация от гени и преживявания в детството. Ако родителите са пренебрегвали детето и са му обръщали внимание, само когато се е държало драматично и пресилено, то е възможно то да се научи да повтаря тези поведения в общуването с другите, като търси валидация, която да запълни дълбоката емоционална празнина. С времето личността се затвърждава, като през периодите на юношество и зряла възраст тези характеристики може да станат ригидни и дезадаптивни. Възможно е също, самите родители да са били твърде драматични и с крайни емоционални прояви или да са използвали съблазняване и чар, за да постигнат това, което искат. 



Нарцистично личностно разстройство

Това е може би, най-неразбраното личностно разстройство и предвид факта, че темата е много актуална и дори, модерна, битуват редица погрешни схващания относно същността му. Патологичният нарцисизъм се характеризира от грандиозна представа за себе си, вярването, че човек е по-специален от другите и заслужава да бъде третиран като такъв. В действителност хората, попадащи в тази категория обикновено имат доста уязвима представа за себе си и ниско самочувствие, които обаче са неосъзнати. Самото разстройство всъщност се явява защита от дълбоките неосъзнати чувства на вина и срам. Една от най-разпространените заблуди за патологичния нарцисизъм е, че човекът е напълно осъзнат в действията си и начина, по който те се отразяват на околните, но просто не изпитва вина или емпатия. Всъщност, при нарцистичното личностно разстройство се наблюдава нарушена връзка с реалността, при която самата реалност се изкривява, за да бъде нагодена към грандиозната представа за себе си. Патологичният нарцисист няма капацитет да се докосне до или да понесе всичко онова, което стои под и подхранва нарцистичната фасада. Затова, когато манипулира и се възползва от другите, той не го вижда като проблем, а изкривява действителността, за да я нагоди към себе си и вярванията си. Такъв човек може да е склонен на твърде емоционални прояви, когато е критикуван или ако не получава вниманието, което смята че заслужава и да реагира прекалено в дадени ситуации, за да държи хората фокусирани върху него. Характеристиките на патологичния нарцисизъм са:

• Вярване, че е специален и по-добър от останалите

• Фантазии за власт и успех

• Преувеличение на собствените качества и успехи

• Липса на признание на чуждите качества и успехи

• Очаквания, че трябва да му се дава специално отношение

• Нужда за прекомерно възхищение и валидация

• Свръхчувствителност към критика

• Експлоатиращ във взаимоотношенията

• Арогантност и снизходителност

• Липса на емпатия

• Манипулативност

• Завист 

Както споменах, под патологичния нарцисизъм стои дълбока неувереност, която не е осъзната. Най-общо нарцистичното личностно разстройство се дели на:

Грандиозен (открит) нарцисизъм - външно арогантен, доминантен и търсещ валидация

Уязвим (прикрит) нарцисизъм - вътрешно несигурен, но се изглежда интровертен и свръхчувствителен

Уязвимият нарцисизъм, макар проявяващ се по по-различен начин, по същество се отнася до същата патология и дефицитите, свързани с нея. Най-често патологичният нарцисизъм се развива или в следствие на прекалено въздигане на детето в детството и отсъствие на граници, или в следствие на жестока критика и дисфункционалност в семейната система. Липсата на емоционална валидация в детството е възможно да доведе до грандиозна представа за себе си под формата на защита. Психоаналитичната теория на Мелани Клайн за обектните отношения представя добро обяснение на това как може да се развие патологичния нарцисизъм в следствие на връзката, с майката, която е и ключова при това разстройство. 



Защитните механизми, чрез които психиката функционира при наличието на личностно разстройство са примитивни, т.е. присъщи на недоразвитата психика. Както споменах, често отклоненията в развитието при този тип разстройства са настъпили в още първоначалните етапи на развитие. Това е причината личностните разстройства да представляват огромно предизвикателство за психотерапевтичната работа.