Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и комплексно посттравматично стресово разстройство (КПТСР) са отделни, но сродни състояния, които попадат в една и съща генерална категория в МКБ-11. И двете разстройства са асоциирани със стрес, като дефиницията на КПТСР описва по-сложни реакции, които са типични за хора, хронично изложени на травмиращи преживявания. Включването на КПТСР като различно разстройство в сравнение с ПТСР позволява по-добра прецизност при поставянето на диагноза и предоставяната терапия. 

Понякога се казва, че КПТСР е ПТСР, което е по-сложно, което в някои случаи е вярно, макар че само ПТСР също е сложно само по себе си. Като сродни състояния, двете разстройства споделят общи характеристики, много специфичен профил на симптомите и се базират на много подобни модалности. Въпреки това, двете състояния са различни и е важно да се разграничават симптомите, които присъстват при КПТСР, но обичайно отсъстват при ПТСР. 

Една от основните разлики между двете разстройства е причината за отключването им. ПТСР обикновено се развива в следствие на преживяване на едно травматично събитие. Дефиниращата характеристика на травматичното събитие е капацитета му да произведе страх, усещане за безпомощност или ужас в отговор на заплаха от нараняване или смърт и следователно, може да повлияе на всеки. Голям процент хора преминават през силно травмиращи събития, но в резултат може да преживеят по-скоро краткосрочен стрес. Не е ясно какви точно са причините някои хора да развиват ПТСР след преживяването на травматично събитие, а други - не. Някои рискови фактори за отключването на ПТСР попадат в следните три категории:

• Пре-травма фактори: възраст, пол, етнос, образование, IQ, предходни проблеми, свързани с психичното здраве, типа на личността (пр. избягване като доминиращ защитен механизъм), невробиологични и генетични фактори (серотониновия транспортер)

• Пери-травма фактори: продължителност и интензитет на травмата, страх от смъртта, травма от нападение, физическо нараняване и възприятието, че травмата е приключила

• Пост-травма фактори: достъп до необходимите ресурси, висок сърдечен пулс, интензитет на болката, пери-травматична дисоциация инвалидизиране, социална подкрепа, специфични когнитивни модели и физическа активност

ПТСР представлява грешка при запаметяването, в следствие на травматичното преживяване, защото когато то се случи, тялото прекратява “нормалните” операции и временно спира някои телесни функции, като храносмилане, възстановяване на кожата и обработката на спомените. По време на травмиращото събитие мозъкът влиза е реакция на борба или бягство, която не приоритизира обработването на информация и разбирането на това, което се случва. По този начин, докато травматичното преживяване не отмине, мозъкът не се ангажира със създаването на спомен за него по обичайният ред, както в нормални обстоятелства. Затова, когато в последствие мозъкът започне да се занимава с обработката на травмата, умът не намира съществуващ спомен за нея и представя ситуацията като спомен, който следва да бъде запаметен, което го кара да си мисли, че събитието се случва в настоящия момент.

Това може да бъде силно стресиращо, защото мозъкът не разпознава ситуацията като спомен, тъй като тя не е била обработена като такъв. Затова, подробностите около самата случка, емоциите асоциирани с травмата и сетивните усещания (допир, вкус, звук, зрение, движение и мирис) може да бъдат презентирани ретроспективно от ума под формата на флашбеци - сякаш се случват в момента. Този продължителен стрес е причина и за последващите симптоми на ПТСР. 

КПТСР, от друга страна, се развива в следствие на различни продължителни травмиращи преживявания. КПТСР може да се отключи при всеки, който е бил изложен на хронични травматични събития, но се наблюдава по-често при хора, които са преживели травмите в по-ранен стадий от психологическото развитие или са били малтретирани от някой, на когото са имали доверие (пр. родител). По тази причина въздействието от привързаността и взаимоотношенията върху нервната система нерядко става дълбоко вкоренено. 

Понякога е възможно хора, които са преживели няколко силно травмиращи събития да развият ПТСР, а други, които са преживели само едно такова събитие, да отключат КПТСР. Това допълнително усложнява поставянето на диагнозата. Въпреки че двете разстройства често резултират в следствие на различни видове травми, има много важни симптоми, които те споделят:

• Повторно преживяване на травмата чрез натрапчиви спомени, флашбеци и кошмари

• Избягване на хора, места или мисли, които напомнят за травмата

• Промени в настроението и мисленето, включително чувство на дистанцираност от околните и преминаване през претоварващи негативни емоции

• Чувство, че човек е на ръба и раздразнителност, лесна плашливост и трудности с концентрацията и съня

КПТСР се характеризира от основните симптоми на ПТСР, т.е. всички симптоми на ПТСР са налице плюс още три допълнителни категории симптоми: трудности при емоционалната регулация, нарушено чувство за себестойност и интерперсонлани проблеми, които може да се проявяват по следните начини: 

• Трудност за контрол над емоциите - не е рядкост, страдащият от КПТСР да загуби контрол над емоциите си, което може да се прояви чрез експлозивен гняв, постоянна тъга, депресия, суицидни мисли, трудност да се изпитва щастие и дереализиция

• Свръхангажираност с насилника - възможна е фиксация върху насилника, връзката с него или желание за отмъщение

• Негативна представа за себе си - КПТСР може да накара човек да вижда себе си в негативна светлина да се чувства беззащитен, виновен или засрамен; често разстройството кара човек да се чувства много различен от останалите

• Затруднение с взаимоотношенията - поради негативната представа за себе си и трудността да се доверява на другите, страдащият от КПТСР може да среща трудности във връзките си; възможно е връзките да бъдат избягвани или да бъдат създавани нездравословни взаимоотношения, защото такъв модел е бил заложен в миналото

• Безнадеждност - чувство, че промяна не би била възможна и животът няма да стане по-добър

• Откъсване от травмата - страдащият от КПТСР може да прекъсне връзката със себе си (деперсонализация) и околния свят (дереализация) или дори, да забрави и потисне травмата

• Загуба на система от значения - може да включва загуба на базови вярвания, ценности, религиозна вяра или надежда в света и околните

• Проблеми със самочувствието - КПТСР кара човек да се чувства незначителен или да обвинява себе си за травмата (може да вярва, че му се случват лоши неща, понеже нещо с него не е наред)

Важно е да се отбележи, че понякога хора, страдащи от ПТСР също може да преживяват изброените симптоми. Въпреки наличието на повтарящи се травматични събития и допълнителните симптоми при КПТСР, то също може да се излекува, както ПТСР, макар че понякога възстановяването на КПТСР отнема по-дълго време. Има различни подходи, които се прилагат при лечението на двете разстройства, като лечението на КПТСР обикновено включва всички елементи за стандартна терапия на ПТСР с някои допълнителни интервенции, които целят да предоставят стратегии за:

• Справяне и управление на емоциите

• Създаване на подкрепящи връзки

• Адресиране на чувствата за вина и малоценност

Това е от особено значение, ако е преживяна ранна травма, като тормоз в детството, тъй като човек може никога да не се е научил да се доверява на околните или да се чувства в безопасност. Често хората с КПТСР изпитват по-голямо затруднение да разпознаят влиянието, което състоянието оказва, защото то е преплетено с фундаменталните им разбирания за света и себе си. Затова, терапията на КПТСР включва изграждането на нов фундамент, върху който човек да стъпи, в който присъстват стабилност, постоянство и сигурност, за да може човек да се излекува. Необходимо е страдащият да научи, че взаимоотношенията могат да бъдат безопасни, че могат да бъдат уязвими и едновременно с това, в безопасност и че връзките с другите помагат на лечението.

Освен това, работата с КПТСР отнема повече време и усилия, за да се помогне на човека да регулира емоциите си, да присъства осъзнато по време на работа с травмата и да изгради доверие в терапевтичната връзка. Самата работа с травмата също може да отнеме повече време, тъй като трябва да се осъществява плавно и по-подходящ начин, който да не дестабилизира човека. 

Посттравматичното стресово разстройство и комплексното посттравматично стресово разстройство са две тясно свързани, но същевременно различни клинични състояния, които могат да окажат сериозно влияние на качеството на живот на страдащите от тях. Докато ПТСР най-често се развива след еднократни интензивни събития, КПТСР е резултат от продължително или повтарящо се насилие и тормоз, особено в контекста на междуличностни отношения. Разбирането на разликите между двете форми на травматично разстройство е от съществено значение за поставянето на точна диагноза и прилагането на адекватна терапия. Навременната подкрепа, индивидуализираният подход и цялостната грижа могат да помогнат на страдащите да възстановят усещането си за сигурност, идентичност и контрол върху собствения си живот.