Паник атаките вече са добре познато явление. Допреди няколко години често се случваше хора, преживяващи паник атаки да не разбират какво преживяват и да се подлагат на най-различни медицински изследвания, които заключават, че всичко е наред. Ппаник атаката е внезапен пристъп на силна тревожност, който може да се получи във всеки един момент, за разлика от ситуативната тревожност, която понякога изпитваме в конкретен контекст, например преди изпит или някакво важно предстоящо събитие. ПА обикновено продължава от пет до около двадесет минути и включва различни симптоми като учестен пулс, треперене, изтръпване, звънене в ушите, усещане за задушаване, чувство, че ще припаднем поради омекване на крайниците, болка, гадене и т.н. При появата на подобна симптоматика, която сякаш идва „от нищото“, често хората изпадат в паника и се ужасяват, че ще умрат. Не е изключено и ПА да се отключи, когато човек регистрира дадено усещане в тялото и стигне до катастрофална интерпретация, дори самото усещане да не е толкова обземащо и неприятно (например, човек забелязва, че диша плитко, започва силно притеснение, пулсът се ускорява и заключението е, че най-вероятно получава инфаркт). Паническото разстройство се характеризира от редовно преживяване на паник атаки. Някои хора може да получават ПА един път месечно/седмично или всеки ден по един или няколко пъти. Често хората се опитват да избегнат появата на ПА, като например не ходят повече на местата, където са получили ПА. В крайни случаи, човек може изобщо да не иска да излиза от страх, че ще получи ПА. Този метод на справяне, разбира се е доста дисфункционален и освен, че води до големи ограничения, може да задълбочи състоянието. Макар и силно неприятни, паник атаките не бива да бъдат избягвани. В естествената психотерапия разглеждаме това състояние като връх на айсберг от натрупани страхове и травми, поради което може да бъде използвано за стигане до същността на проблема. Обикновено преди появата на ПА, човекът вече е бил невротичен, независимо дали си е давал сметка за това и дълго време е избягвал и изтласквал проблемите и страховете си. В естествената психотерапия от основно значение е осъзнаването и прегръщането на страха, при което ПА се превръщат в път към трансформацията на невротична характерова структура до здрава такава. Често в основата се наблюдава силна оралност, но ПА може да се прояви при различни характери. Паник атаките могат да бъдат разглеждани като регрес до детския плач и нерядко наблюдаваме неосъзнати вторични ползи свързани с нежелание за порастване и поемане на отговорност. Затова и силната оралност в характеровата структура се явява добра подложка за паническо разстройство. Недоразвитият инфантилен Аз има нуждата да се облегне на големия важен друг. Когато човек преживява ПА, съвсем вероятно от близките му се очаква да полагат грижи за него и да му „пазят страх“. Извън ПА, такива хора може да подлежат на заучени модели за непълноценност, при които някой е длъжен винаги да грижи за тях и често изпадат в ролята на жертва, защото все още са непораснали деца. Не е изключено психологическото отделяне от родителите никога да не се е случило. Най-често под ПА се крие страх от смъртта или страх от излагане. Невротичният свръхконтрол също е тясно свързан с появата и поддържането на паническо разстройство. Невротичният свръхконтрол се проявява, когато се опитваме да контролираме неща, независещи от нашия контрол в опит да избегнем страховете си. В естествената психотерапия наблюдаваме, че предизвикването на страха заедно с пускане на контрола е силно ефективен метод за справяне с ПА, независимо какъв страх стои отдолу. Свръхконтролът е компенсаторен механизъм, когато човек живее в недоверие. Той няма доверие на другите, но всъщност няма доверие и на себе си, няма доверие и на самия живот. Често това, което ужасява хората при получаването на ПА е чувството за загуба на контрола. Хората с ПА често живеят в постоянен страх, че ще получат паник атака. В един момент, незасивисимо колко неприятно е преживяването на самите ПА, човек постоянно страда, заради ужасът от очакването на следващата ПА. Затова и предизвикването на ПА е ключово за преодоляване на състоянието. Това може да се случи по различни начини и разбира се, е хубаво първите пъти да се прави в защитена среда, например терапевтичният кабинет. Тогава самият терапевт се явява ресурс, от който клиентът да почерпи, за да се иправи срещу страха. Хипервентилиращото дишане бхастрика е един от методите, с които може да се предизвика ПА, също така е препоръчилтено човек да отиде на местата, на които е получавал ПА преди и впоследствие е избягвал. Всяко действие от чието извършване човек се страхува, че ще предизвика ПА е хубаво да се предприеме. Все пак, предизвикването трябва да бъде умерено, за да може човек да преодолее състоянието. Прекомерното предизвикване без необходимия ресурс за справяне трудно би довело до подобрение. Смисълът на предизвикването на ПА е в изправянето срещу страха, за да може човек малко по малко да свикне с него и да го стопи. Целта е да се прекъснат катастрофалните интерпретации на симптомите и преживяването им вече да не провокира силна тревожност. Когато човек спре да се страхува от ПА, обикновено спира да ги получава. По този начин, индивидът възвръща своята автономност, учи се да се доверява и да поема отговорност за себе си. Тогава невротичният свръхконтрол бива заместен от здравословен такъв. От там нататък, човек може да продължи дълбока и трансформираща работа по себе си като се научи да прегръща травмите и страховете си. Някои хора успяват да потиснат паник атаките още от самото начало. Това съвсем не означава, че ги преодоляват, а състоянието се задълбочава и превръща по-скоро в генерализирана тревожност. Тук също присъства невротичен свръх контрол и избягване на страховете. Човекът потиска и тъпче страха си надолу в желанието си да бъде силен. Генерализираната тревожност е състояние, характеризирано от прекомерно притеснение, свързано с обичайни неща от ежедневието. Човек чувства тревожност постоянно или през по-голямата част от времето, като винаги има нещо, за което да се притеснява. Катастрофичното мислене е характерно за всички тревожни състояния, така че и хората с ГТ трудно контролират чувствата си, макар често съзнателно да разбират, че страховете им са преувеличени. Физическите симптоми на генерализираното тревожно разстройство са стягане в гърлото, гърдите и стомаха, плитко дишане, изпотяване и т.н. Често геерализираната тревожност се проявява у хора с психопатен харектер и ригидна маска. Психопатното парче отвътре иска да се изяви и блесне, а ригидността отвън потиска, което води до огромно вътрешно напрежение. Често ригидността и като харакер, и като маска, както и садистично-мазохистичният характер също се явяват подходяща подложка за развитието на генерализирана тревожност. Психотелесната работа е от изключителна важност както за преодоляването на ПА, така и за справянето с генерализирана тревожност. По начало тревожността върви ръка за ръка с най-различни телесни блокажи и стягания в различни области. Хипервентилиращото дишане бхастрика е много добра практика за освобождаване и отпускане на тялото. Биоенергийните масажи също могат да бъдат полезни при тревожни състояния. В естествената психотерапия хипнозата, включително динамичната такава, се използва като мощен инструмент за работа с ПА и генерализирана тревожност. Редовното практикуване на медитация помага за осъзнаването на автоматичните мисли и какво стои зад тях. По принцип, самите методи, които ще бъдат приложени не са от основно значение и най-ключова е промяната на нагласата към състоянието. Според естествената психотерапия, изключително важно за справянето с генерализираната тревожност е осъзнаването и сближаването с дълбоките и основни травми и произтичащите от тях страхове. Често човек може да си дава сметка за много от травмите си и да разбира взаимовръзките на съзнателно ниво. На емоционално ниво обаче, това сякаш не е достатъчно и лесно попадаме в заучените си модели на мислене и поведение. Всеки от нас е усвоил базови убеждения за себе си, околните и заобикалящия свят. Тези убеждения са несъзнавани и нерядко може да са изградени в следствие на травмиращи събития. Този тип убеждения може да са били валидни за някогашната ситуация, в която сме ги създали в опит да се защитим. В резултат изпадаме в дисфункционални генерализации, които в действителност не са приложими към всички ситуации, които преживяваме. Генерализираната тревожност е едно постоянно състояние на борба или бягство, в което сме замръзнали. Хипнотичната работа дава прекрасни резултати, точно защото влияе на несъзнаваното и помага реструктурирането на дълбоките ни характерови наличности. Пренареждане на матрицата е друг чудесен метод, който напрактика също би могъл да бъде разглеждан като вид хипноза. И двете техники работят с черпенето на ресурс, който човек да използва, за да се изправи срещу страха като път за справяне със състоянието. В естествената психотерпаия изправянето срещу страха не се случва под формата на борба, която и без това е водена твърде дълго. Целта е да приемем и прегърнем страха като нормална част от живота. Да спрем да се страхуваме от самия страх, защото в някои ситуации дори се оказва, че осъществяването му не е толкова катастрофално, колкото сме си мислели. В някои случаи постоянното бягане от страховете води до т.нар самоизпълняващо се пророчество, при което човек с поведението, произтичащо от мислите му, действително привлича страховете си и те се осъществяват. А, когато това не се случва, просто прекарваме прекомерна част от времето си да се притесняваме и да развиваме сценарии, които така и не се реализират. Тези катастрофизации също имат за цел да ни предпазят, защото се опитваме винаги да предвим, че нещо лошо ще се случи и по този начин ще го избегнем. Реалният резултат обаче е, че докато постоянно бягаме от страданието, което може да дойде отвън, ние сами си причиняваме страдание. Всъщност, живеейки така често страдаме повече и страховете ни се задълбочават. В един момент бягството и потискането като типични механизми на функциониране водят до натрупване от неразрешености, които все някога „избиват“. Затова и естествената психотерапия счита, че тревожните състояния могат да бъдат разглеждани като сигнал, че е време да променим нещо. Макар и да е прието да се наричат разстройства, тези състояния са не просто преодолими, но и могат да бъдат използвани като трамплин към много по-пълноценен и качествен живот. Разбира се, това не е лесно и е нужно човек да прояви смелост и да е готов да върви по този път. В основата лежи и осъзнаването, че това е нашият собствен път и явно има защо да го вървим. По този начин, прегръщайки пътя си, прегръщаме състоянията и страховете си. В естествената психотерапия разглеждаме здравата духовност като силен двигател в посока на Смисълът. Страхът е част от нас и не може да съществува без нас, следователно никога не може да е по-голям от нас самите. Когато се научим да се доверяваме, доверието ни също става по-голямо от страха. Нужно е да се научим и да приемаме живота, такъв какъвто е в неговата бинарност. Прекаленото закачане за положителното в опит да избегнем страданието ни носи много повече страдание. По същият начин често не желаем да видим в себе си нещата, които не харесваме и отричаме. Когато възприемем живота в неговата цялост, можем да оцелостим и себе си и по този начин да изградим вътрешна стабилност, почиваща на дълбоко доверие. Тогава ставаме истински силни, поемаме отговорност и страхът бива заместен от любовта. Иска се една по-висока визия за живота, за да чувстваме любов към врага си, който всъщност е сред най-големите ни учители. Промяната на отношението от омраза и нежелание да изпитваме негативни чувства и дискомфорт към доверие, любов и благодарност е път към справянето с тревожните растройства. Тревожността от своя страна, е път към оцелостяване и автентичност, както и истинска сила, за да живеем смело и пълноценно.