Техниките за емоционална свобода (ТЕС) са създадени от Гари Крейг на база Терапия на мисловното поле (Thought field therapy - TFT) от д-р Роджър Калахан. ТЕС може да се използва както в терапевтична обстановка, така и за самопомощ. Техниките за емоционална свобода включват физическо потупване върху конкретни точки от меридианите на тялото докато сме фокусирани върху определено усещане за психологически дистрес. В този смисъл, ТЕС съдържа както елементи от модерната психология (когнитивна и експозиционна терапия), така и от Китайската медицина (акупресура). Техниките се базират на идеята, че задържаните негативни емоции и психологическите конфликти са свързани с нарушения в енергийната система на тялото. Основните точки на потупване включват: върха на главата, началото на веждата, страничната част на окото, зоната под окото, под носа, брадичката, ключицата, зоната под подмишницата и страничната част на дланта (карате точката), а върху страничната част на пръстите (до ноктите) също има точки, които използваме. Точките могат да бъдат потупвани и от дясната, и от лявата страна на тялото.





Когато работим с ТЕС първо идентифицираме конкретния физически или емоционален проблем, а след това оценяваме интензитета на усещането от 0 до 10, като тази оценка е субективна. Избираме работна фраза, която повтаряме докато потупваме карате точката (пр. „Независимо, че чувствам ..., аз приемам и обичам себе си“). Правим няколко рунда с потупвания по всички точки, повтаряйки напомняща фраза, свързана с проблема. Проверяваме дали интензивността на усещането е спаднала и при необходимост правим още няколко рунда с потупвания. Научините данни в областта сочат, че ТЕС понижива нивата на кортизола (хормон на стреса), което помага при тревожност, депресия, фобии, зависимости и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Чрес ТЕС човек може да работи и върху генералното си себеусещане в посока повишаване на увереността. Психоневроимунологията подкрепя идеята, че емоционалните травми оказват влияние на физическото здраве, а ТЕС подпомага установяването на нови невронни пътеки. Пренареждане на матрицата (ПМ) е метод, развит от Карл Доусън, който се базира на ТЕС и включва идеи от квантовата физика, епигенетиката и травма терапията. Този метод работи с подсъзнанието и има за цел да преработва травматични спомени, като дава възможност да бъдат променени ограничаващите базови вярвания. ПМ се основава на идеята, че спомените се съхраняват в енергийното поле на тялото (матрица) и могат да бъдат препрограмирани. Когато сме в стресираща ситуация се активира реакцията борба/бягство, а когато нито едната опция не е възможна, замръзваме. Неспособността да разрешим ситуацията чрез борба или бягство създава енергиен блокаж, който остава в енергийното поле на тялото, защото замръзването кара стреса да остане непреработен. В пренареждане на матрицата може да се работи с конкретен спомен, неприятно психологическо или физическо усещане, убеждение, повтаряща се ситуация или проблем. Ако тръгваме от нещо по-общо и абстрактно, то първо локализираме и проследяваме енергията, за да стигне човек до конкретен спомен, който има връзка с въпросното усещане. Работата със спомените се извършва чрез потупване, като разликата тук е, че когато влизаме в спомена работим едновременно и с т.нар. ехо. Ехото (Echo – energetic consciousness hologram) е репрезентация на тази наша версия, която е застинала в спомена и следователно, в травмата. Важно е да не се асоциираме с ехото, а да се разграничим от него, за да не се стигне до ретравмиране. Необходимо е да идентифицираме какво е негативното чувство и да дадем ресурс на ехото, за да може да се справи в ситуацията. Често, отработвайки един спомен, се връщаме към поредица от по-ранни спомени, като общото между тях е и базовото убеждение, създадено някога на база травмата. Отработвайки негативния елемент на спомените, целим да се върнем възможно най-близо до момента на създаване на убеждението. Важното тук е да дадем подкрепа и да облекчим негативното преживяване, а не да се опитваме да пренапишем историята, отричайки ключови събития. Пренареждане на матрицата е силно ефективна техника, която дава директен достъп до подсъзнанието. Когато работим със спомените, използвайки визуализация и ТЕС, мозъкът преживява визуализацията като реалност. Според квантовата физика времето и простраството не са линейни и миналото влияе на настоящето, затова в ПМ целим да променим отношението си към миналото. Невропсихологията подкрепя идеята, че спомените не са фиксирани и могат да се променят, което от своя страна води до трайни промени в себеусещането. Изследвания в сферата на епигенетиката гласят, че емоциите и травмите могат да оказват влияние на експресията на гените. Това означава, че преживяванията и начина, по който се чувстваме карат определени гени да се „включват и изключват“. Докато ТЕС служи по-скоро за облекчаване на негативни емоции и усещания, пренареждане на матрицата ни позволява да трансформираме първоизточника на негативните чувства и по този начин да се освободим от тях. ТЕС е подходящ за самопомощ при облекчаване на стреса в ежедневни ситуации и своевременно редуциране на емоционалната интензивност. Пренареждане на матрицата работи на по-дълбоко ниво и е изключително подходящ метод за работа с травми и различни състояния - тревожност (вкл. ПА и ОКР), депресия, ПТСР, както и за преодоляване на дълбоки страхове и фобии. ТЕС и ПМ са силно ефективни методи, които съчетават традиционната психология с енергийната медицина. Въпреки че предстои да се провеждат още изследвания, наличните данни показват, че тези методи водят до реални неврофизиологични промени. Те могат да бъдат ефективни допълващи методи, но трябва да се използват от лицензирани специалисти. Важно е да се отбележи, че макар методите да помагат за облекчаване на физически и хронични болки, те не са заместител на медицинско лечение.

Сравнение: ТЕС vs. Пренареждане на матрицата

Някои научни изследвания върху ТЕС и ПМ:



През последните две десетилетия са проведени множество научни изследвания, подкрепящи ефективността на ТЕС. Въпреки че за ТЕС са налични повече емпирични данни, ПМ също започва да набира научна подкрепа. Изследването на Church et al. (2012) измерва нивата на кортизол в 3 групи - след 60-минутна ТЕС сесия, 60-минутна разговорна терапия и контролна група. Авторите на изследването наблюдават спад на кортизола с 24% след сесия с ТЕС, докато останалите 2 групи не показват значителни промени. Също така, след ТЕС се увеличават нивата на допамин и серотонин. Sebastian & Nelms (2017) правят метанализ на 7 проучвания, изследващо ефекта на ТЕС върху ПТСР. Участниците в проучванията са ветерани с тежки симптоми на ПТСР, като резултатите показват значително намаляване на тревожността, кошмарите и емоционалната реактивност, а тези ефекти били дългосрочни. Мета-анализ на 51 проучвания установява, че ТЕС има среден до голям ефект върху тревожността и депресията, като намалява активността в амигдалата и увеличава активността в префронталния кортекс (Feinstein, 2019). Изследвания с функционален магнитен резонанс (fMRI) докладват, че след ТЕС сесии активността на амигдалата намалява. Амигдалата е част от лимбичната система и е отговорна за реакцията „Борба или бягство“. Когато човек изпитва тревожност или страх, амигдалата е хиперактивна. Изследвания показват, че ТЕС „изключва“ хиперактивната реакция на амигдалата, като по този начин намалява тревожността. Това обяснява защо хора, страдащи от тревожност или ПТСР, се чувстват по-спокойни след няколко сесии ТЕС. Префронталният кортекс (ПФК) отговаря за логическото мислене, самоконтрола, взимането на решения и когнитивната регулация на емоциите. При силен стрес или травма ПФК губи контрол над амигдалата, което води до емоционални изблици и импулсивност. Хроничният стрес намалява активността на префронталния кортекс, което прави хората по-импулсивни. ТЕС и ПМ понижават активността в тази зона, което води до по-добро управление на емоциите и намаляване на тревожността. Mollon (2014) предоставя данни, че ПМ преработва травматичните спомени, като работи чрез невропластичността на мозъка, създавайки нови връзки, които променят възприятието за миналото събитие. Изследване със 150 участници, показва, че комбинацията от ТЕС и Пренареждане на матрицата значително намалява интензитета на негативните спомени в следствие на емоционални травми и подобрява цялостното психично здраве (Boath et al., 2014). Chatwin et al. (2016) провеждат изследване върху ветерани с ПТСР, използващо ТЕС и ПМ, което сочи за значително понижение на тревожността, депресията и избягващото поведение. Boath, E., Stewart, A., & Carryer, A. (2014). A narrative systematic review of the effectiveness of Emotional Freedom Techniques (EFT). Performance Enhancement & Health, 3(1), 1–11. https://doi.org/10.1016/j.peh.2014.06.001 Chatwin, H., Stapleton, P., Porter, B., Devine, S., & Sheldon, T. (2016). The effectiveness of EFT (Emotional Freedom Techniques) for improving mental health outcomes in trauma survivors: A systematic review. Traumatology, 22(4), 256–264. https://doi.org/10.1037/trm0000080 Church, D., Yount, G., & Brooks, A. J. (2012). The effect of Emotional Freedom Techniques (EFT) on stress biochemistry: A randomized controlled trial. The Journal of Nervous and Mental Disease, 200(10), 891–896. https://doi.org/10.1097/NMD.0b013e31826b9fc1 Feinstein, D. (2019). Energy psychology: Efficacy, speed, mechanisms. Explore: The Journal of Science & Healing, 15(5), 340–351. https://doi.org/10.1016/j.explore.2018.11.003 Mollon, P. (2014). Psychoanalytic energy psychotherapy: Using energy psychology within a psychoanalytic framework. Journal of Energy Psychology, 6(1), 13–21. Sebastian, B., & Nelms, J. (2017). The effectiveness of Emotional Freedom Techniques in the treatment of posttraumatic stress disorder: A meta-analysis. Explore: The Journal of Science & Healing, 13(1), 16–25. https://doi.org/10.1016/j.explore.2016.10.001