Депресията се класифицира като разстройство на настроението и може да бъде краткотрайна или с по-дълга продължителност. Тя е често срещано състояние, което се характеризира от чувства на тъга, загуба, раздразнителност, омраза към себе си и спад в самочувствието. Депресията се различава от скръбта по това, че когато човек скърби, позитивните емоции и щастливите спомени обикновено съпътстват болката и асоциираните с нея негативни емоции. 

Хората преминават през депресия по различни начини, като може да се отрази на продуктивността и нивата на енергия или да окаже влияние на връзките с околните. Всеки от нас има моменти, в които се чувства тъжен или сломен, защото в негативните преживявания и загубата са нормална част от живота. Ако обаче чувствата на тъга, безпомощност и безнадеждност се проявяват редовно има вероятност човек да е в депресия.

Не всеки проявява еднакви депресивни симптоми, а симптомите могат да варират от такива, които влияят на настроението, до такива, които влияят на тялото. Някои симптоми може да се проявяват продължително, а други е възможно да се появяват и отшумяват. Освен това, някои симптоми може да се преживяват различно от мъже, жени, деца и юноши. 

Според DSM V, диагностицирането на депресия включва 5 или повече от следните симптоми, които се наблюдават в продължение на поне 2 последователни седмици и представляват промяна в предходния начин на функциониране, като поне един трябва да се характеризира от:

1. Потиснато настроение

2. Загуба на интерес или удоволствие (анхедония)

Симптоми:

• Потиснато настроение през по-голямата част от деня, почти всеки ден

Чувства на тъга, празнина, безнадеждност

Потиснато настроение, което е видно за околните

• Отявлено понижен интерес или удоволствие във всички или почти всички занимания, през по-голямата част от деня

• Значителна промяна в килограмите (отслабване или напълняване) или в апетита

• Инсомния или хиперсомния (прекомерна сънливост през деня)

• Психомоторна възбуда или изостаналост (безпокойство или забавени движения и реч)

• Умора или липса на енергия почти всеки ден

• Чувства на безполезност и прекалена/неуместна вина

• Понижена способност за мислене и концентрация или нерешителност

• Повтарящи се мисли за смърт, суицидни мисли или опит/и за самоубийство

Симптомите трябва да оказват значителен стрес или увреждане в социален и професионален план или други аспекти на функциониране. Депресивният епизод не трябва да е в следствие на употреба на вещества или друго медицинско състояние, както и да не произхожда от друго психическо разстройство (пр. Биполярно или шизоафективно разстройство). Диагнозата според DSM може да бъде лека, умерена или тежка.

Депресията е по-често срещана при жените, въпреки че много мъже също страдат от това състояние. Това е така, защото жените са по-податливи на интернализиращи разстройства, а мъжете на екстернализиращи. Депресията може да резултира в следствие на различни причини, като травмиращо събитие или съвкупност от “малки” травми. Освен това, биохимични фактори като нивата на определени хормони или дефицити на витамини могат да имат сериозен принос към отключването на депресия. Семейна история на депресия също увеличава предразположеността към депресия в комбинация с дадени житейски събития и стрес в средата на човека. 

Т.нар. когнитивна триада описва три вида негативни автоматични мисловни модели, които често присъстват при депресията:

1) Негативна представа за себе си - човекът се чувства безполезен и нищожен, провален и сякаш нещо изначално не е наред с него

2) Негативна представа за света - убеждения, че светът е несправедлив, жесток и никой не може да прояви разбиране към чувствата и нуждите на депресирания

3) Негативна представа за бъдещето - мисли, ще нещата никога няма да се оправят, негативните чувства и мисли ще бъдат перманентни и няма надежда за промяна 

Тези изкривени мисловни модели създават порочен кръг, който задълбочава и поддържа депресията. Освен това, при хората с депресия се наблюдават и заучена безпомощност (learned helplessness) и безнадеждност. Заучената безпомощност се отнася до убеждението, че човек няма контрол върху изхода от дадена ситуация, дори когато това не е вярно. Често такова убеждение се формира в следствие на многократно преживяване на неконтролируеми негативни събития. Така, човек започва да мисли, че каквото и да прави нищо не може да се промени. С оглед на депресията, понякога страдащият може да се откаже от това да предприема действия, с които да подобри състоянието си, когато има възможност да го направи, защото не смята че има смисъл. Заучената безпомощност кара човек да бъде пасивен и затворен и може да доведе до понижена мотивация, ниско самочувствие и постоянна тъга.

Безнадеждността от своя страна, се отнася до негативните очаквания за бъдещето и вярването, че нищо не може да се направи в настоящето, за да се промени бъдещето. Ключовите убеждения при безнадеждността са, че негативните събития са постоянни, оказващи влияние на всички аспекти от живота и са резултат на лична отговорност и вина. Това води човек до дълбоко отчаяние, апатия и може да провокира суицидни мисли.

При по-тежки случаи на депресия, освен психотерапевтична работа, може да се наложи и предписването на медикаменти. При дълбока депресия естественият ресурс на човека е изчерпан до степен, в която не може да почерпи от него, за да започне да се възстановява. Психотерапевтичната работа трябва да бъде насочена към преработка на травматичните преживявания и произхождащите от тях негативни убеждения. Често при депресия срещаме редица когнитивни изкривявания - изкривени начини на мислене, които поощряват негативните вярвания и чувства. Тези изкривявания подхранват и когнитивната триада и засилват негативните мисли за себе си, света и бъдещето. Някои често срещани когнитивни отклонения при депресията са:

• Черно-бяло мислене - човек вижда всичко в крайност и няма средно положение (Ако не съм перфектен, значи съм провал.)

• Свръхгенерализация - генерални заключения на база една ситуация или събитие (Ако се проваля веднъж, значи съм пълен провал и се провалям във всичко.)

• Ментално филтриране - фокус върху негативните аспекти в дадена ситуация, като положителните биват пренебрегнати (Ако не съм се справил добре в една ситуация, значи не се справям като цяло.)

• Дисквалификация на позитивното - отхвърляне на позитивните преживявания или постижения и определянето им като случайност (Ако ми направят комплимент не се брои, защото просто са били любезни.)

• Катастрофизация - очаквания за най-лошия възможен вариант без основание (Ако не се справя добре в една ситуация, целият ми живот ще се провали и никога няма да се възстановя.)

• Минимизация - омаловажаване на собствените положителни характеристики и постижения (Всеки може да постигне това, което аз съм постигнал.)

• Скачане на заключения - тенденциозни негативни предположения без основателна причина 

Четене на мисли (Щом не ми се усмихна, значи не ме харесва.)

Предсказване на бъдещето (Никога няма да се получи, просто знам, че е така.)

• Емоционално разсъждение - убеждение, че чувствата отразяват реалността (пр. Ако се чувствам нищожен, значи съм такъв.)

• Персонализация - човек вини себе си за неща, които са извън неговия контрол (Аз съм виновен, че мой близък се чувства зле.)

• Етикетиране - лепене на груби и сурови етикети върху себе си и останалите (Страшен загубеняк съм.)

Тези мисловни модели могат да останат незабелязани, но имат огромно влияние както върху настроението, така и върху поведението. В терапевтичната работа е необходимо когнитивните изкривявания да бъдат идентифицирани, предизвикани и преформулирани. Медитацията е изключително подходящ инструмент, чрез който човек може да се научи да наблюдава мислите си без да се асоциира с тях и да реагира емоционално. Физическата активност също оказва благоприятно влияние чрез освобождението на ендорфини - хормони, които подобряват настроението. 

Нерядко при хората, страдащи от депресия се наблюдава затруднение с поставянето и поддържането на здравословни граници, което може да допринесе за отключване и задълбочаване на депресията. Освен това, депресивните симптоми също може да доведат до трудност с поставянето на граници. Някои от причините за тази трудност са:

Ниско самочувствие - вярване, че собствените нужди не са важни и не си заслужава да се отстояват

Тенденция за угодничество (people-pleasing) - страх от отхвърляне или изоставяне, който води до нагаждане

Срам и вина - отказът може да доведе до силни чувства на срам или вина

Липса на умение за отстояване на себе си - депресията често оказва влияние на мотивацията и увереността, което може да затрудни ясното изразяване на нуждите

Когнитивни изкривявания - вярвания, че е егоистично да се поставя граница или че не заслужава да откаже 

Отсъствието на граници или прекалено плахото и гъвкавото им поставяне също вкарва човек в порочен кръг:

• Слаби граници → прекомерна ангажираност, изтощение или поставяне на себе си в ситуации, в които другите се възползват или злоупотребяват

• Повече стрес, негодувание и бърнаут

• Подхранване на депресивните мисли (Не мога да се справя с нищо/Не съм достатъчно добър)

• Поощрение на избягването и безнадеждността

(Не)поставянето и (не)поддържането на границите има общо и с гнева. Гневът е базова емо��ия, която охранява границите ни. Това да заявим, че нещо не ни е приятно, също е агресивна реакция, но с много нисък интензитет. Когато човек е гневен, обикновено отдолу стоят чувства на страх или тъга. Потиснатият гняв може да допринесе за отключването на депресия и често при наличието на депресивна симптоматика човек проявява много автоагресия. 

Като цяло, депресията може да бъде епизодична или хронична. Епизодичната депресия, както името подсказва, се появява под формата на епизоди, т.е. идва си и си отива. Човек може да премине през един или повече епизоди през живота си, като не проявява никакви симптоми между епизодите. Епизодите може да траят от две седмици до няколко месеца, като появата и отшумяването на симптомите са ясно осезаеми. Епизодичната депресия може да се отключи в резултат на стрес, загуба или биологични промени и може да се прояви отново след дълги периоди на ремисия. 

Хроничната депресия е с дълга продължителност, често години, като интензитетът на симптомите може да варира, но те никога не отшумяват напълно. Обикновено хроничната депресия трае около две години или повече и може да включва епизоди на тежка депресия заедно с хронично пониженото настроение. Симптомите често може да са по-леки, отколкото при епизодичната депресия, но са по-устойчиви и постоянни. Хроничната депресия се характеризира от ниско самочувствие, ниски нива на енергия и хронична умора. Страдащият от тази форма на депресия може да усеща, че винаги се е чувствал така и това за него е нормално, което може да затрудни разпознаването й. 

Депресията е сериозно и често подценявано психично разстройство, което засяга голям брой хора. Тя не е просто „лошо настроение“ или временна тъга, а състояние, което променя начина, по който човек мисли, чувства и функционира в ежедневието. Въпреки предизвикателствата, които поставя, депресията е лечима. Своевременното разпознаване на симптомите, търсенето на професионална помощ и подкрепата от близки хора са от ключово значение за възстановяването.