Семейните констелации са метод, създаден от германския психолог Берт Хелингер, който се занимава с изследване и разкриване на несъзнаваните модели и динамики в семейната система. В семейните констелации семейството се разглежда като взаимосвързана система, чиито неразрешени проблеми могат да влияят на членовете през поколенията. Констелацията изважда наяве тези проблеми и подпомага осъзнаването за въздействието им в настоящето и мястото, което заемаме не само в семейната система, но и в живота. Констелациите се водят от фасилитатор, а семейната система се пресъздава чрез фигурки или чрез избиране на представители за членовете, когато се прави в група. По този начин се изследват семейните динамики, а фасилитаторът подава реплики на участниците, които помагат да се разбере и разреши конфликта. Идеята на метода е, че представителите влизат в колективното информационно поле (полето на знанието) и чрез него се свързват с хората, които представляват, като по този начин се разкриват скритите динамики. Берт Хелингер въвежда идеята и за т.нар. Закони на Любовта, които са основни за метода. 1) Закон за принадлежността – Всеки има право да принадлежи към системата и не бива да бъде изключван. Всички членове, които са пренебрегнати, презирани, за които не се говори или се пази тайна са изключени. Героизирането и идеализацията също са форма на изключване. Законът за принадлежността влияе на несъзнавано ниво по такъв начин, че някой от бъдещите членове може да заеме мястото на изключения, за да го приобщи. Затова, може в бъдеще да се появи някой, който много напомня на изключения. Във всеки от нас има инфантилна част от душата, която не може да приеме някой да бъде отхвърлен. За душата е много болезнено да вижда, че някой е отхвърлен, защото за детето отхвърлянето е равно на смърт. Ние често се идентифицираме с някого, което накърнява личността ни. Също така, това да виждаш някого в някой друг всъщност е ключова тема в терапията, както е и основна причина за преносите и контрапреносите в терапевтичния процес. Сляпата любов често ни кара да правим неща, които не са в наш интерес. Тя се изразява във вярването на детето, че може да помогне на този, когото обича като го замести в страданието му. Затова в констелациите виждаме динамиките „Аз заедно с теб“ и „Аз вместо теб“. Пример за сляпа любов може да е когато жена, чийто баща е изневерявал на майката, има връзки с женени мъже. Ако майката е привлякла дъщеря си за защитник, то макар привидно да го е мразела, в констелацията виждаме, че това е бил начинът й да покаже любов към баща си. Така тя несъзнавано му казва „Такива мъже като теб са достойни за мен“. Във фундамента на метода е да бъдат включени изключените. Важно е да следим на къде гледа представителя и на къде е насочена любовта. Ако този, към когото гледа го няма, то е необходимо да го включим. В констелациите виждаме, че лошите са истинските двигатели на системата, защото към тях е насочена повече енергия. Лошите са такива, защото добрите са ги изключили. Фино и незабелязано изключени са и хора, които са отстъпили мястото си на някого. Ако например, мъж остави жена на олтара, за да се ожени за друга и има деца с нея, то е възможно някое от децата да се идентифицира с оставената жена и да изпитва трудности в създаването на връзки. Тежка форма на изключване е дете-заместител, особено ако е кръстено на починалото дете. По този начин всъщност се изключват и двете деца, като на починалото се отнема правото да умре, а на живото не му се позволява да бъде себе си. В констелацията би било смислено представителят на мъртвото дете да каже „Моля те, позволи ми да умра“, а този на живото - „Моля те обичай ме, въпреки че съм жив.“ В случаите на аборт, живите деца на дълбоко несъзнавано ниво винаги знаят за абортите, макар да са пазени в тайна. Често майките гледат към абортираните деца, а бащите – към живите. На системно ниво това се явява отхвърляне между майката и бащата. Възможно е родените деца да боледуват често и да имат афинитет към смъртта, защото искат майката да ги види. Символичното представяне на изключените от системата винаги действа терапевтично, независимо дали направено (не)съзнателно. При децата дадени за осиновяване, родителите са отхвърлили детето. Единственият начин детето да се чувства принадлежно е осиновителите да зачетат и уважават биологичните родители. Често осиновените деца имат силен афинитет към бездомните животни, защото подсъзнателно се идентифицират с тях. Ако осиновителите не приемат това, не могат истински да се свържат с детето, което от своя страна се чувства отхвърлено. В семейните констелации и генрационната терапия се казва, че най-лошо е да се изключат родителите, защото така изключваме връзката с живота. Метода не говори за всяка цена за приемане на родителите, но те трябва да бъдат видени. Независимо от това, което се проявява външно, вътре в себе си клиентът винаги обича родителите. Не можем да приемем майка си без да приемем баща си и обратното. Или приемаме и двамата, или отхвърляме и двамата. Важно е клиентът да съумее да благодари на родителите, които са му подарили живота и да се поклони на съдбата си. В същността на терапевтичния процес е да приемем нещата такива, каквито са. По този начин, поклонът пред съдбата позволява да бъдем такива, каквито сме, т.е. да бъдем себе си.

2) Закон за реда/йерархията – Хората в семейната система не са равнопоставени. Който е влязъл в системата по-рано, е с по-голям статус. Мъжът стои на първо място, а жената има инстинкта да следва мъжа. Жената следва, а мъжът й служи. Ако мъжът не служи на жената, тя няма смисъл да го следва. Ако жената не следва мъжда, той няма защо да й служи. Майчината роля е по-назад от позицията на съпруга на мъжа. В противен случай, детето е натоварено и тревожно, защото на първо място то се появява именно на база връзката между родителите. Ако родител започне да се оправдава пред детето си, губи големината си и ролите се разменят. Когато между родителите има конфликт и замесят детето (поставят го в ролята на посредник или съюзник), редът в системата се обърква. Най-подходящият съюзник за майката е първородното дете. То се настройва арогантно към баща си, докато едновременно с това негодува към майката. По този начин, детето губи и двамата си родители, защото вече не са зад гърба му, а то се оказва по-голямо от тях и трябва да ги подкрепя.

"Ако жената уважава мъжа, ако мъжът уважава жената, децата им също чувстват уважение към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата."

За да бъде жената свързана с женската си енергия, майката е нужно да стои зад гърба й като подкрепяща фигура. Подкрепящата фигура зад сина е най-добре да бъде бащата. Когато ролите са объркани и закона за реда не е спазен, в констелацията е добре да въведем родителите на родителя. Когато майка се обръща към сина си, за да търси подкрепа – въвеждаме баща й (дядото). Ако търси подкрепа от дъщеря си – въвеждаме майка й (бабата). Ако бащата търси подкрепа от сина си – въвеждаме баща му, а ако търси подкрепа от дъщеря си – въвеждаме майка му. По този начин можем да възвърнем реда и всеки да заеме правилното място в системата. При семейства, в които мъжът или жената имат деца от предходни връзки, редът е различен, защото децата са дошли в системата преди връзката. Когато във връзката се роди общо дете, последната система има преимущество пред предходната. Това е така, защото актуалната система винаги има преимущество пред предходната, за общото дете е продукт на тази система. За да приемат другите деца общото дете, е необходимо да бъдат зачетени старите партньори. Ако те са изключени, децата може да се настроят враждебно към общото дете. Предните партньори са важни за зачитане, защото са отстъпили място на настоящия партньор, а това е така, дори да няма деца. Ако предходните партьори са изключени, връзката остава налице, защото гневът продължава да ги свързва.



Предходните партньори могат да бъдат зачетени през това, което Людмил Стефанов нарича „светлия кръг на любовта“. Той се отнася до времето, в което е имало любов, преди взаимоотношенията да се влошат до степен на раздяла. Когато на децата от предходната връзка се покаже уважение към другия родител (например, чрез разказване на минали истории), те разбират че са заченати в светлия кръг на любовта. По този начин, те са спокойни и няма да презират общото дете. Ако не могат да си представят, че са заченати в светлия кръг на любовта, биха се чувствали сякаш нямат място на този свят и би се появила неприязън към общото дете, което е плод на любовта между родителя и новия партньор. Ако децата попитат защо е настъпила раздяла, след като родителите са били в светлия кръг на любовта, то уместният отговор би бил, че отношенията са се развалили, но това няма нищо общо с децата. Децата имат право и на майка си, и на баща си, независимо какво се е случило в техните взаимоотношения. В някои случаи, раздялата може да се явява и продължение на любовта – добре е да държим хората на разстояние, което ни позволява да ги зачитаме и уважаваме. Осиновените деца имат две двойки зад гърба си – биологичните родители и осиновителите. Ако детето попита защо е било дадено за осиновяване, не е уместно да му се каже, че майката не е имала възможност да се грижи за него, защото по този начин то започва да изпитва съжаление към нея, а оттам съжалява и себе си двойно повече. По-подходящият отговор би бил, че не знаем защо го е оставила, но много се радваме, че го е родила, защото благодарение на нея имаме такова прекрасно дете. 3) Закон за баланса – Работи най-вече в отношения на равнопоставеност. Когато са двойка, мъжът и жената обменят взаимно във всяка сфера на живота. Колкото по-голям е обмена, толкова по-силна е връзката. Този, който е получавал повече, отколкото е дал, има афинитет да напусне връзката. Когато мъжът е дал нещо на жената, тя е щастлива, но има нужда да даде нещо в замяна. Според Хелингер е хубаво тя да даде малко повече. Тогава мъжът също е щастлив и иска отново да отвърне като даде нещо в замяна. Така връзката се развива като спирала нагоре. Свързването би трябвало да идва от радост. Ако идва от страх, тъга, съжаление и т.н., то това не е добра основа за връзката. Ако единият нарани другия, за да се балансира връзката нараненият може да „отмъсти“ с любов. Това означава да нарани другия, но по-малко (противно на инстинктивната реакция да го нарани повече). По този начин когато очакването на другия (да го наранят повече) не е посрещнато, той разбира, че е обичан. Другият вариант е нараненият да поиска компенсация. Всъщност, най-неуместно би било нараненият просто да прости, защото прощаващият става по-голям от нараняващия. Това противоречи както на закона за реда, така и на закона за баланса. Прошката ще бъде на място чак след като балансът във връзката е възстановен. В семейната система с най-голяма тежест е законът за принадлежността. Човек не може да влезе и излезе от семейството. Системните констелации могат да се прилагат не само по отношение на динамики в семейната система, но също и такива, касаещи всякакви други системи, например различни организации. Там законът за принадлежността обикновено няма толкова голямо значение, защото служителите могат да влизат и излизат. Този закон може да бъде приложим по отношение на създателите на бизнеса, защото ако те са изключени в организацията настъпва разделение. С констелация могат да бъдат адресирани определени симптоми, като е важно да се поинтересуваме дали клиентът е бил на преглед при лекар. Констелацията не е заместител на медицинско лечение, ако е необходимо такова. Съществуват и т.нар. травма констелации, при които работим с конкретни травматични събития. Системните констелации са дълбинен краткосрочен метод, който позволява да се адресират най-различни проблематични за клиента теми.