Характеристиките на личността се дефинират на база моделите на мислене, поведение и реакциите на човек в определени ситуации. Когато развитието на личността е в норма, тези модели са стабилни и последователни във времето. Поведението на хора, страдащи от личностни разстройства е ригидно и отсъства способност за адаптация към промените, като разстройството влияе негативно в личен, социален и професионален план. Личностните разстройства от клъстър А имат подобни качества и се характеризират от странни, ексцентрични или дистанцирани модели на поведение. Разстройствата в този клъстър и личностните разстройства като цяло, обикновено се диагностицират в юношеска или зряла възраст, като страдащите рядко търсят помощ заради ограничено осъзнаване на състоянието и дълбоко заложено недоверие и мнителност. Трите разстройства, които попадат в клъстър А са:

• Параноидно личностно разстройство

• Шизоидно личностно разстройство

• Шизотипно личностно разстройство Симптомите на тези разстройства са свързани с нарушени мисловни модели, социална оттегленост и трудност за формиране на близки взаимоотношения. Поведението на хора, страдащи от тези разстройства може да изглежда необичайно, подозрително и емоционално дистанцирано и често резултира в неразбиране и социална изолация. В клъстър А присъстват отклонения в когницията и възприятията, както и тенденция за неуместно или твърде дистанцирано поведение в социални ситуации. Тази проблематика може да наподобява симптомите на психотичните разстройства, в частност шизофренията, но при разстройствата от клъстър А обикновено човек не преминава през пълна психоза, въпреки че шизотипното разстройство се разглежда като част от шизофренния спектър заради по-тясно припокриващите се симптоми. За да се диагностицират, симптомите на трите личностни разстройства не трябва да се проявяват във хода на шизофрения или друго психотични разстройство, биполярно афективно разстройство или психотична депресия, както и не трябва да се обясняват от друго медицинско състояние. Параноидно личностно разстройство Хората с параноидно личностно разстройство са недоверчиви и обикновено изглеждат студени и дръпнати, постоянно се съмняват в мотивите на околните и се страхуват, че те целят да им навредят. По тази причина, такива хора изпитват трудност да създават връзки и може да не разбират собствения си принос в конфликтни ситуации. Според DSM V, за да се диагностицира параноидно личностно разстройство е необходимо да присъстват поне 4 от следните симптоми:

• Неоснователни подозрения, че другите го експлоатират, мамят или му вредят

• Прекалена ангажираност с неоправдани съмнения относно лоялността или надеждността на приятели и познати

• Липса на склонност към доверяване и споделяне заради неоправдан страх, че информацията ще бъде използвана злонамерено

• Вижда скрито унизително или заплашително намерение в добронамерени коментари

• Упорита злопаметност, не може да прощава дори малки неща

• Възприема нападки към характера и репутацията си, за които няма основание и бързо реагира агресивно в отговор

• Има повтарящи се неоправдани подозрения относно вярността на партньора Шизоидно личностно разстройство Хората с шизотипно личностно разстройство също може да изглеждат студени и дистанцирани, защото имат затруднения с проявяването на емоции. Те са крайно интровертни, избягват социални взаимодействия и се страхуват от интимност и близост. Такива хора не могат да разбират социални знаци и да реагират подходящо в емоционални ситуации. Те често са погълнати от себе си и може да изглеждат откъснати от реалността. Докато параноидното личностно разстройство включва отбранителна и недоверчива ориентация спрямо околните, шизоидното личностно разстройство отразява липса на интерес към социални и емоционални връзки. Според DSM V, за диагноза на шизоидно личностно разстройство е необходимо да са налице поне 4 от следните симптоми:

• Не желае да има близки взаимоотношения и такива не му носят радост, включително и това да е част от семейството си

• Почти винаги избира самостоятелни начинания

• Слабо или никакво желание за сексуални преживявания с друг човек

• Малко (или никакви) дейности носят удоволствие

• Няма близки приятели и взаимоотношения, освен роднините от първа степен

• Безразличен към похвали или критика от околните

• Проявява емоционална студенина, оттегленост или притъпена афективност Шизотипно личностно разстройство Хората, страдащи от шизотипно личностно разстройство често изглеждат странно и се обличат необичайно. Те изпитват недоверие към околните, имат малко близки взаимоотношения и са силно социално тревожни. Шизотипното разстройство води до дезорганизирани мисловни модели, променено възприятие за реалността и лоши комуникационни умения. Речта и поведението на човек с шизотипно личностно разстройство често се приема за социално неприемливо, а емоционалните прояви за неуместни спрямо конкретната ситуация. Симптомите са подобни на тези на шизофренията, но не са толкова интензивни. Смята се, че тъй като шизотипното разстройство е част от шизофренния спектър, има по-голям шанс хората с такава диагноза да отключат и шизофрения на по-късен етап. За да се постави диагноза шизотипно разстройство трябва да се проявяват поне 5 от следните симптоми:

• Идеи за лично значение (без делюзии за лично значение) - вярата, че неутрални събития, жестове, изказвания или действия на други хора са свързани лично с индивида, въпреки че в действителност не са. При шизотипното разстройство това не достига степента на налудност (делюзия), както е при психотичните разстройства, т.е. индивидът може поне частично да осъзнава, че възприятието му е необичайно.

• Странни вярвания или магическо мислене, които влияят на поведението и не съответстват на субкултурните норми

• Необичайни възприятие, включително и телесни илюзии

• Странно мислене и реч (неясна, метафорична, твърде подробна и т.н.)

• Подозрителност или параноидно мислене

• Неуместен или подтиснат афект

• Поведение или външен вид, които е странно, ексцентрично или особено

• Липса на близки приятели и взаимоотношения, освен роднините от първа степен

• Прекалена социална тревожност, която не изчезва със сближаване на взаимоотношенията и е свързана с параноидни страхове, а не с негативна представа за себе си

Личностните разстройства от клъстър А се характеризират от съмнения и мнителност, ексцентрични и социално откъснати поведения. Хората, страдащи от тези разстройства изпитват сериозни затруднения в интерперсонален аспект заради странните модели на мислене, ограничената емоционалност и дълбокото недоверие в околните. Докато всяко от тези разстройства е свързано с различни характеристики, всичките три споделят общи черти като трудност за свързване с другите и неспособност за възприятие на социалните норми по обичайния начин. Тези състояния често са неразбрани и остават недиагностицирани, отчасти защото хората, страдащи от тях може да не търсят помощ, тъй като не могат да осъзнаят, че състоянието е проблематично. Това важи за личностните разстройства като цяло, а ригидността на дисфункционалните модели прави работата с такива състояния изключително предизвикателна.